Не си неутрална.
Много е трудно да даваш съвет на някой чрез някой друг. Губи се контакта (нищо че тук е виртуален), няма го чувството. Очевидно е, че не харесваш нито момчето, нито майката. Таткото най-вероятно го обича, въпреки държанието на младежа. Затова питах като каква питаш. Изобщо не ме интересува по принцип, но гледната точка е различна.

На такова голямо момче, трудно можеш да промениш характера. Но да го обичаш трябва. И да, редно е да го оставиш да се оправя сам, обаче бащата си носи вината и в себе си знае, че назад нещо не е направил, а е трябвало. Ей така, даже да не е съвсем вярно, това си стои в него - съмнението, че е виновен.

Моето съвсем субективно усещане е, че се дразниш. А не бива. Детето е негово. И да реши утре да му даде незаслуженото, да му повярва на лъжите, да му прости глупостите - негово право е.

Ако си спътницата на таткото,както подозирам, остави му свободата да решава сам и да греши. Той години не е участвал. Сега в най-лошия случай ще сгреши с излишна мекушавост. Не знам защо това толкова те дразни. В случая не е просто възпитание - малко е късно, а са компромиси между двамата. Извини, ако не съм права.