Здравей, purple light,

Търсенето на съвети по тези, житейските теми, не става през посредник, освен ако целта не е именно на него да помогнем...

Имаме разказаната от теб история, ти така си я предала, аз така съм я разбрал, почувствал писал. Ти евентуално ще предадеш на бащата някакви фрагменти, той нещо ще разбере. Може би развален телефон...

Все пак мисля, че в тази ситуация бащата следва да бъде в пасивно очакване.

Аргументация:
1. Пропуснато е времето, в което нещо е трябвало и можело да бъде направено.
2. Хипотезата, че всеки проблем може да бъде решен по определен път и с уместни действия е погрешна.
3. В картината на този случай имаме вече възрастни хора с оформени характери и с много негативна обща история, която е унищожила естественото уважение и приемане във всички страни (да, не само дете --> баща, но и баща --> дете).
4. Залитане в крайности - прекъсване на конктакт или пълно експлоатиране на чувството за вина у родителя, би довело до още по-негативни за детето
възможности.

Същевременно, ако бащата приеме пасивен подход (т.е. не говори/настоява/убеждава/поучава/критикува/анализира), при ситуация, в която не живеят заедно (т.е. липсват поводи за конфликт на база съжителство) има вероятност, детето да потърси баща си, съответно той да откликне и бавно да развиват нов тип отношения, в които да не се решават проблемите от миналото, а да се живее в настоящето.

Вероятността синът да има "отношения за пример" с бащата е много малка, но това са реалностите и двете страни ще трябва да ги приемат.

По отношение на бащата - станалото станало. Защо така, кой виновен, какво можело/трябвало, но останало е ненаправено - това са въпроси, които вече нямат значение. Следва да превъзмогне чувството си за вина или ако не може - да го подтисне, за да не диктува действията му. Разбираш ли... Чувството за вина е не само себеразрушаващо, но проваля отношенията въобще.

Синът му ще скача, пада става, ще стане човек или пък няма да стане, но това ще са си неговите постижения и провали и те не ще са предопределени от миналото.

В резюме - нека пасивно бъде на разположение. Ако детето потърси контакт - да се отзове. Разбиране и приемане - голямо. Помощ - в умерени граници. Липса на уважение, упреци и скандали - да не се допуска дори на милиметър, секунда или грам. Ако възникне въпроса "как?" Щом не живеят заедно - просто да прекрати контакта за този емоционален момент.