Ей ти и един друг бульон- трезвЕ в мерена реч.

Сама си хвърлях във очите прах.
Сама с коприва раните превързвах.
Сама приспивни песнички си пях
и с камък на сърцето скачах в бързеите.

Сама раздавах прошки и вини,
които даже Господ не прощава!
Сама си казвах: "Лазаре, стани!"
И се изправях. И си продължавах.

Сама извръщах взор от пропастта,
когато на ръба й се люлеех.
Едничък лъх- и щях да полетя,
и нямаше измъкване от нея.

Помагах ти, любов, да бъдеш сляпа.
Ала прогледнах. И прескочих трапа.

Авторът- познат: Маргарита Петкова

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 18.11.12 11:32.