Страхотен начин е това - да се лекуваш с поезия - да промиваш раните с музика и да ги превръзваш със стихове....
И да - работи! Навремето бях в голяма депресия - на хапчета дори, не ми се живееше...И тогава поезията ми помогна много. Докато ти писах това се присетих за едни мои стихове оттогава...Не ми се връща вече по сантиментален начин към това време - мракът си отиде, слънцето изгря отдавна, но стиховете ми останаха някак си да светят кротко - със своя собствена светлина...извън мен.

СЪЛЗИТЕ

Като мравки от мравуняк пълен
сълзи пролазват хълма на лицето.
Следите им са нежни мълнии,
изгарящи преди да светнат...

Те пъплят, близки и горещи -
домашните животни на скръбта,
изблизват пресните ни грешки,
в ливадите на паметта...

И да ги спрем, не знаем как..
Самички идва, после си отиват,
но винаги се връщат пак -
да проверят дали сме живи.


Не искайте много, за да може да платите цената.