|
Много съм трогната и много ми се ще този миг да споделя с вас.
Историята по същество:
2006г.-една тъжна раздяла и бързо търсене на истини.Дотук ме докара една среща със Снейпи.Споделях ли споделях тук и се оказа, че съм отнемала машинното време на синетата.Те се оплакали на баща си и той взел да влиза анонимно в клуба.Открих го по едни "кЕрливи ризи". Успоредно човекът ме намерил в сайт за запознанство и там нещата бяха излезнали от контрол.Бях му споделила всичко.Оххххх, тая история беше открадната от "Love.net". И с тях споделях в Елмаз. Ми такава съм си...Знаете го в тяхна интерпретация.Сюжетната линия е нашата.
Тогава се роди това:
Завръщане
Завърна се,
Студена ли е бирата?
Сърцето стопли ли, поне?
А цацата ще пържим ли?
Ще пием?
Счупени са чашите.
Сядаме на масата.
В очи се гледаме.
В очи се гледаме:
А счупени са те...
И ровиш в Нета
И сърцето ми разгледа,
Разбута го, разбута го,
Защото:
Търсиш свободата.
А намери Търсиистина-
Един Ник и Нея,
Но на върха на копието, /Вихронавтче, пардон!?/
Изстрелян от моите две ръце.
Момчета две и Аз,
Жената Търсиистина.
Ще се обичаме ли,
или ще се любим?
Намерена от теб,
Но чак днес истинска.
След двадесет години
Ще похапнем!
Това е началото и първи мой поетичен напън.В новата си работа, девойка ми посочи
Тук тя пускаше поезия, като за световно.Същевременно се бореше за изкусителка в някакво реалити на Нова.Най-смешното:Загледах се в сайта и щото видях мнооооого близки имена и село/град с приятели в изпитателите, реших да пусна единствения си плод.Не болеше.
После позабравих, но когато ме напъна Музата пуснах и това:
На кафе- (+ 3 бири-едната от мен)
РЕДАКТИРАНО ОТ ПРИЯТЕЛ
Седяхме си във нашето кафе
Аз на четиредесет, ти на петдесет,(а мама вече на шестдесет)
въздишахме по аромата на липата...
Ти спомняше си Босна, тя Ирак,
(аз винги говорех за България)
Децата ти са разпилени по света,
а двамата ми синове са още тук.
Кажи ми ти, веднъж като войник
и втори път като баща на синове
Как как да възпитаме мъже в момчета?
Да удрят ли? Да свеждат ли глава?
Аз бях възпитана като жена
Да бъда нежна, ласкава и мила.
Насреща имах силните мъже,
които удряха по мен в безсилие.
Сега крада от мъжката ти смелост
И черпя от войнишката ти воля!
Насреща давам женска мекота
и знам, че заедно ще се преборим.
Живеем в мъжки свят и мъжко време.
Аз дълго се преструвах, че съм силна.
Дали ще мога ще си позволя да бъда
жена отново-
като липата в нашето кафе...
Това беше съавторство с 2-те бирички.Няма копи-пейст.Всичко преписах и съпреживях отново.Отново съм ви благодарна, особено на съавторката.
Държа книжката в ръце и рева, като магарица.Оказа се, че стихчетата са оценени и вкарана в книжка за аматьори- поети.Току-що си я взех и.....
За този приз се борили около триста и двадесет идиота, като мен от България, Европа, САЩ с над хиляда и двеста творби.
Две са наши/мои, с едно име ииииии различна фамилия.
Редактирано от Десислава на 15.11.12 21:36.
|
Нещата от нашия живот
