Ооооо, това е една основна грешка, която се допуска, за съжаление, от много родители - да се опитваме да "отстраним" някакви черти от характера на децата си, които ни напомнят за онези черти от характера на половинката ни, които сме имали амбицията да променим през съвместния ни живот. Когато се разведем и ако разводът е съпроводен от всички "екстри", много често се вкопчваме в децата, да докажем нещо си. Така и не мога да кажа, че доказваме себе си, по-скоро някакви болни амбиции и избиване на комплекси, което вреди на психиката на всички засегнати страни. Винаги съм се чудела, защо е толкова трудно да се каже "Сгреших" или "Не знам". Майка на син съм и за мен е комплимент, когато ми казват, че съм забравила да бъда жена, защото за добро или зло, това диване ме повтаря За мен, твоята теза е правилна в голямата си част. Въобще в цялата тази тема има много материал, върху който си заслужава да се помисли, който иска и който може.
Възпитанието се свежда до това да се дават възможности и контрасти, за да свикне детето да прави избор и да разграничава. Грижата за храната, парцалките и лекарствата не са достатъчни. Необходими са модели и варианти, за да мисли и да може да избира, което в последствие ще създаде увереност и ще може да взима решения, както и да отстоява убеждения.
|