Бих желал да коментираме тези ...мисли, извадени от контекста
''...Ами мъжленце си е, а те не са сложни за манипулиране . То направо отвътре ми идва ...''
''...най-сложното се оказа да го накарам да си мисли, че той иска това, което имам предвид аз....''
''...По едно време ми се стори, че неговият избор е по-добър - яркочервена риза, но той се облече с тая, която избрах аз...''
''...Нямам идея, но и не искам момиче, а и никога не съм искала...
С момче понякога и по войнишки се разбираш, ма с момиче - едни тъги като го хванат, едни любовни мъки, едни комплекси, едни истерии, едни лигни - мамма миа...''
''...Аз от 5-годишнината му декларирах, че оттогава си мразя снахата - ще ми вземе хубавото момче . Да ми простят момичешките майки...''
И заключението:
''...човек иска много неща в този живот, пък те не могат да станат и е хубаво да свикне с мисълта, че това е така...''
С какво и как започваме да възпитаваме децата си, как ги ??? манипулираме???, и дали това не оказва влияние върху по -нататъчните им отношения с хората, и с партьорите им в живота?
|