Ами, аз общо взето споделям тази философия, но пак извън темата за баловете. По отношение на костюмите и роклите не я споделям, защото за да оставиш някого да избира, той трябва да е горе-долу ориентиран в обстановката. Само че един тийн, който цял живот е ходил със смъкнати дънки, обикновено няма никаква представа що е то официален костюм и има ли почва у нас. Така че за разлика от важните неща, чието време за формиране е в първите седем, отношението към този вид облекло се формира по-късно и по тази причина намесата на родителите не само е допустима, ами направо си е желателна, за да не се срамува детето след десет години като се гледа по снимки, пък и родителят да не вика "туй дяте не е мойто".
И веднага ти давам пример. Синът ми изобщо не знаеше какъв костюм иска. Имаше само списък от неща, които не понася (от рода на островърхи обувки, тип Малкия Мук). И аз не знаех, защото не съм се движила в среда от костюмари от сто години. Е, по тази причина викнах сестра ми да помага. И какво викаш? Тя като е давала акъл ни е манипулирала? То, в тоя смисъл и моделиерът ни изманипулира, щото той избра костюма, на който аз се измях като го видях на закачалка, пък после се оказа, че харесах. Та, не виждам нищо лошо аз в това някой с повече опит да съветва някой с по-малко, пък дали ще се приемат съветите е друга тема.
Най обичам да чета, ама не мога.
|