|
Кой крив, кой прав? Ситуацията е следната: Нова връзка. Всичко върви по мед и масло - ТОй мил, грижовен, отзивчив, сговорчив. На моменти прозира малко нервност, но тя е насочена навън и овладяна. Една връзка, започнала на базата на внимание и грижа от негова страна към НЕЯ - ТОЙ работи вкъщи, ТЯ - претърпяла физическа травма, си кара болничните при него. На третата седмица от идилията се обажда нейна приятелка с молба да поседи някой и друг ден при нея, защото не се чувства добре със здравето, може би дори ще влезе в болница и се страхува да е сама през деня, за да не й се случи нещо страшно в здравословно отношение, а при нея да няма никой. ТЯ, винаги отзивчива, в желанието си да помогне на приятелката си, веднага се съгласява - мъжът на прятелката й ще я взима сутринта и ще я връща вечерта. ТОЙ обаче, научавайки, се ядосва, защо не е бил попитан предварително. След като вече живеят заедно ТЯ не може да взима сама решения, без да се е посъветвала с НЕГО, за всяко нещо решенията ще не взимат от ДВАМАТА. Това добре, но на нея това, да помогне, след като и без това по цял ден е свободна, и се вижда толкова естествено, че е изумена, задето той не казва: "естествено, че ще отидеш, щом приятелката ти има нужда от помощ, трябва да отидеш". Напротив, той казва: Ти поставяш НЕЯ над нашата връзка, ти още не си се оправила съвсем, твоята прятелка има такива здравословни проблеми, както разбирам, перманентно, освен това има си човек, който е в състояние да й вземе гледачка, щом тя толкова често е толкова зле". И завършва с това, че ако ТЯ отиде при приятелката си (която освен всичко друго е инвалид, отхвърлена на последния ТЕЛК и оставена на милостта на съдбата), то да не се връща вече при НЕГО. ТЯ се примирява, предупреждавайки го, че ще остане, но няма да е вече същата и той ще го усети и няма да се чувства добре от това. ТОй пък изтърсил нещо от рода на "Не се знае, може пък да ме заобичаш повече". ТЯ се обажда на приятелката си, че няма да отиде, след което, възпитана да държи на думата си и да помага, се тръшва с диария от притеснетието или от това, че чувства изневеряване на себе си и предателство към приятелката си и няколко дни подред вече е меланхолична и тъжна. ТОЙ от своя страна веднага станал отново благодушен и дори й казал, малко след като ТЯ говорила с приятелката си: "Искаш ли да отидеш при нея? Ако искаш отиди. Не знам защо, но ЧУВСТВАХ НЕОБХОДИМОСТ ДА ТЕ СПРА."
Значи, постигнал своето, той омеква и е готов да изпълни "нейното". Какво е това? Наранено честолюбие? Егоизъм? Това, че веднага след като е постигнал своето омеква, може би говори за свръхчувствителност някаква? А тя? Правилно ли е постъпила? Тук не става въпрос за отиване на почивка, а оказване психическа подкрепа на човек с разклането здраве. Подробности: той отначало помислил, че тя ще остане при дружката си с преспиване и затова реагирал така бурно, но след като изяснили недоразумението, че ще се прибира всеки ден, пак продължил да демонстрира накърненото си честолюбие: "ти не ме попита, след като живеем заедно, трябва да ги решваме такива неща заедно". Но когато той вече казал, че може, след като удовлетворил необходимостта си да я спре, тя вече не била в състояние, защото вече била разстроена до степента на силна физическа отпадналост, съпроводена с диария. В процеса на разправията тя си признала грешката, че е трябвало да го попита: "добре де, жената е зле, вярно трябваше да те попитам, съгласна съм, но защо продължаваш да реагираш така отрицателно" и той пак си държал на своето. И когато го постигнал се отказал от него.
Иска ми се да видя нещо като коментар или анализ - кой крив, кой прав, толкова ли е авторитарен той, толкова ли е сбъркала тя. Интересно, дали ще продължат дълго тези двамата да са заедно.
Редактирано от Sunny_Ray на 04.10.08 10:56.
|
Ултиматум на третата седмица
