|
за това й няма да получиш ултиматум..Защото, знаеш какво искаш..
Защото знаеш как да го поискаш и..защото не би изтърпяла каквато и да е промяна в своите планове..
Тук обаче имаме следния феномен:
- Взимаш решение как да постъпиш
- Отказваш се от решението си, под натиска на ултиматул
- Обявяваш решението на другия като свое
- Почваш да се сърдиш, че ти се месят , но...позволяваш..
Е..при толкова смесени сигнали, човека отсреща какво да си мисли, освен,че с теб може да се общува с ултиматуми?
..
Аз си признавам,че не съм чак толкова алтруистична..
Значи..връщаме се на казуса. Ако някоя перманентно болна моя приятелка ме помоли за помощ в случай в който аз самата се възползвам от чужда помощ за себе си... хм..не знам ще имам ли очи да погледна този човек , който ми помага и се грижи за мен и да му кажа: "Виж, аз верно,че тия дни не съм добре и се налага ти да се грижиш за мен, обаче...ей сега ми се обадиха, че мога да помогна .. и..аз мисля от утре да стоя по цял ден там, щото...ще се грижа за приятелка.."
Е как ще го кажеш ти ?
И изобщо би ли обещала подобно нещо, без да помислиш как това ще се приеме от човека, който до сега се е грижил за теб?
Погледни на него като на...социални грижи, не като на потенциален любим...
Ей така.. дали са ти болнични, настанили са те в болница, зачислили са ти болногледач..И....по средата на лечението скокваш и ги уведомяваш,че от утре отиваш да се грижиш за болна приятелка.. Пък..вечер ще ходиш да спиш там и да хапваш..
Нормално ли ти звучи?
Без дори да се консултираш?
...
Тук..изключвам случаи, като внезапна болест на роднина - дете, майка, баща, брат, сестра и дори приятелка..
Става дума за някой, който си е перманентно в такова състояние..с периодични подобрения..
|
Re: ИМЕННО [re: HAДEЖДA.®]
