|
Напълно съм съгласна..
Снощи прочетох темата, но..нямах сили да отговоря.
Според мен, всичко е индивидуално. Мърморанка обаче е дала достатъчно инфо и..в конкретния случай, смятам,че синковеца, колкото и да е добро и умно дете според нея, е редно да му бъде обяснена разликата между справедлив гняв и агресия..
Трябва да се порицае не детето, а поведението му.
Няма нужда да се лепят етикети :Лошо, грубо, агресивно и т.н. дете..
Това са проявите на детето и те може да прикриват едно много уязвимо,чувствително и ранимо човече.. И..какво от това?
..
На мен не ми се е случвало..до сега..Момичетата ми винаги са били от децата с които един родител може само да се гордее.. Големия ми син - също..
Е..той сега е едва трети клас, но.. директорката на училището твърди,че е от децата с които училището може само да се гордее, понеже..повдига имиджа на училището....
Похвалих си гарджетата..
..
Сега да кажа как си мисля,че аз бих постъпила в създалата се ситуация.
..
Първо бих поговорила с детето си по повод на бъдещата си среща с директорката. Бих го попитала какво е това, което трябва да знам, за да съм подготвена при срещата си с директорката. Бих поискала неговото оправдание - мотивите, които са го ръководили за тази агресия..
Не бих взимала страна пред детето.
Ще го изслушам, ще му кажа, че преди да говоря с него по темата и да кажа какво мисля за поведението му, трябва най-напред да говоря с директорката и с родителите на пострадалото дете. Същата вечер ще се обадя на родителите на пострадалото дете, за да разбера какво е истинското състояние на пострадалото (защото..от подута глава, може да следват и много сериозни последици..) Ще видя реакцията и на другите родители..
..
Пред детето си вечерта ще споделя,че агресивното му поведение силно ме притеснява. Той е чудесно, умно и прекрасно дете, аз много го обичам, но..агресиваното поведение няма да толерирам и трябва да помисли как да контролира чувствата си и да реагира разумно с чувство за отговорност от последствията. Тук съвета на Анбра е чудесен..
..
В училище ще демонстрирам реалната си притесненост от ситуацията. Ще се осведомя максимално за гледната точка на директорката, класната, родителите на другото дете, останалите деца и...изобщо всичко, което мога да си изясня.
Ще внимавам много дали няма разминаване в историята, която ми е разказало моето дете (това би било сигнал, че него го е страх от мен). Ще слушам и питам с готовност за подробности и ще изразя готовност да се справим зааедно с проявите на агресия в детето, което иначе е умно и прекрасно.
Ще поискам мнението на директорката - какво според нея би трябвало да се направи. Може да се окаже умна и интелигентна жена и майка, която има решение което би ми допаднало. (не е задължително да го приложа, ако преценя, че за моето дете би било неуместно)
Ще опитам да съдействам на учителката да се справи с проявите на агресия у децата, защото това е в интерес и на моето дете..
..
Като се прибера.. ще поговоря с детето. Ще му кажа какво ново съм научила (ако преценя,че трябва да го знае) НЯма да омаловажавам случката в никакъв случай- дори бих я подсилила като последствия.. Ще обясня на детето си, колко опасно може да е поведението му, защото никога не се знае какво е състоянието на детето отсреща..
Представи си,че другото дете беше епилептик, или си има някакво друго заболяване, което може да се окаже фатално. После..заради секунднен афект, детето ми цял живот ще живее с кошмара на последствията..
Изобщо..ще го сведа до неговото ниво и ще му обясня, колко опасно би могло да бъде човек да не усмее да контролира поведението си вследствие на емоциите си. Ще му кажа, че уважавам правото му да е ядосано, бясно, възмутено и всичко останало, защото..и на мен ми се случва да изпитвам такива чувства към хора, които дори не познавам..Обаче, това не означава, че трябва да следва саморазправа с тия хора и агресивно поведение..
..
След което..ще поговоря с него, как той смята да промени поведението си и..След няколко дни ще му предложа някакъв спорт, който учи точно това- владеене на емоциите- бойните изкуства са чудесни в случая..
..
Ох..стана дълго ..
Дано не ми се налага, че... все пак имам две момчета, които са още малко..
Не бих искала да се сблъсквам с агресивно поведение нито от едната, нито от другата страна..
|
Re: Утре ме викат при директорката. И сега какво? [re: ПOЛУидиoтчeтo]
