Уф, ами нали бях писала по едно време къв галфон е сестра ми - такава е и към детето си - бие го с пачки пари по главата, от 6-годишен ядеше само в Макдоналдс на обед и на вечеря. Изкупува гузна съвест като го му купува дрехи с тонове, компютри и електронни игри всеки месец. Ей такива неща. Като беше бебе го взимах у нас много често, че ми беше много жал.Той е между втория и третия ми син (с третия бях бременна, де), та си виках къдет две, там и три. Вечер баща му като дойдеше да го вземе (щото на майка му й това й се виждаше много), детето го налагаше с юмруци и пищеше до бога, че не иска да си тръгва. Добре ама като взе да поотраства, оназ взе да ми се обажда всеки ден по сто пъти и да ми обяснява как точно да го гледам, щото тя всичко му била позволявала, а аз даже на балкона не съм го пускала да излезе. Да уточня, че това е абсолютно верно - не го пусках, освен ако и аз не съм там, защото балконът се намираше на 18 !!! етаж. После се роди третият ми и ми дойде нанагорно - само през уикендите го взимах. И полека-лека и това вече не можех да правя, щото ми писна от хора, дето нямат понятие от деца да ми нареждат по телефона как да ги гледам. Взе да го пробутва на майка ми, ама и тя не издържа и й тегли сиктира и тогава започнаха да го държат вкъщи и да го заключват. Единственото, дето го научиха е да не отваря вратата на никого - пускат му телевизора, компютъра, шницели в хладилника и това е, докато къмто 6-тата година му увесиха един ключ на врата и му посочиха Макдоналдс. Ей това е. После тръгна да избива съучениците си методично и баща му ходеше да ЗАПЛАШВА учителките. Естествено веднага закъса и с учебните предмети и му изнамериха учителка по четене и писане и една по математика - това в средата на първи клас. И те взеха да го вкарват в правия път не с уроците си толкова, а с това, че някой изобщо се занимаваше с него.
Бе мани, не ми се разправя повече.
Смело и смахнато!
|