Ооо, моята също е прекрасен човек, с качества, които рядко се срещат, с невероятна отговорност и всеотдайност - всъщност най-странното е, че трудно някакъв недостатък може да и се намери и си мисля, че сигурно това е причината да не съм могла да се откъсна от нея толкова години. Все съм си мислела, че би било неблагодарност от моя страна да реагирам остро при толкова праволинейност срещу себе си - като прехвърлям нещата сега, пак ми се струва, че винаги е била права за всичко. Да, проблем е, че аз далеч не съм толкова идеална и нейните мерки не са и мои мерки. Те просто не са ми били по мярка - аз съм съвсем обикновен човек, който при това не се старае особено да си поправя недостатъците /от нейна гледна точка/ - ами добре ми е с тях. Едно единствено нещо никога не можах да приема от нея и това е нейният черен песимизъм - резултат от трудния и живот, или може би вроден - не знам. Той, в последна сметка, беше предизвикателството, което ме накара да си изляза от къщи и ми даде увереността, че заради детето ще се справя с всичко.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.