Да, разминаване се получава и то сериозно!
И се питам дали наистина не е в мен вината-тази, първичната, която е провокирала действията му! но разговорите явно не помагат....имали сме ги стотици....и все едно и също! Той обвинява мен, аз също обвинявам себе си и него ....и така докъде ще се стигне??? Не е ли редно вместо да се обвиняваме и до ровим в миналото да седнем и да помислим какво бихме могли да направим, за да има всеки от нас това, което му е нужно, за да бъде спокоен в тази връзка и да си върнем блясъка в очите...
А дали изобщо е възможно.....аз го искам....за него обаче незнам...и лошото е, че и той не знае....
И се лута....а аз немога да му помогна...не ме допуска до себе си....
Значи....някъде съм сбъркала....

Това, което не ни убива ни прави по-силни

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите