|
Тема |
Re: Когато излъжат мечтите ни...сами ли сме виновни... [re: annie_ka] |
|
Автор |
annie_ka () |
|
Публикувано | 25.03.07 16:53 |
|
|
Благодаря на всички ви....
Може би знаете от личен опит какво означава да имаш моралната опора в такъв момент, момент, в който любимият ти човек освен че не ти я дава и те изоставя!
За насаденото чувство за вина....няма да говоря!
Днес идва в нас едно момиче, което беше с него в Англия.....и ми разказа всичко!
Как тази въпросната госпожица още от първия месец е легнала в леглото му.....колко лесно се предава едно доверие, нали?
Но може би пък грешката е в нас.....за това, че възлагаме доверие...
Но нима може да се живее без да вярваш на човека до теб....това е ад!!! Не само за него защото не му вярваш, но и за теб бремето е може би 2 пъти по-тежко.....
Слава Богу, аз поне имам пълната подкрепа на родителите му, които дори са му казали, че ако сега замине пак в техният дом няма повече да стъпи....той многократно и непрестанно е разочаровал и тях.....кажете тогава: щом този човек е лъгал постоянно родителите нима съм очаквала че с мен ще е различно?!
Патологичен лъжец....може би!
Но човека, който застава пред мен сега не го познавам.....вече не го познавам....сякаш е съвсем друг!!! И не искам да го познавам......
Незнам обаче как ще може да комуникирам нормално с него, тъй като имаме и дете и това ще е неизбежно!!!
Дори незнам когато го видя как да се държа с него и какво да му кажа!!!
Дали е нужно изобщо да му казвам че съм разбрала вече цялата истина и ако е така какво точно да кажа и как да го кажа?! Помогнете ми! Знам, че с всеки отделен човек разговорите протичат по различен начин, но все пак.....
Това, което не ни убива ни прави по-силни
|
| |
|
|
|