Виж сега, няма лошо човек да иска свободата си. Не може цял живот докато сме млади, да правим компромиси със желанията си в името на "фонд старини" - една връзка, едно семейство, не е пенсионна осигуровка.
Не е лошо и, в друг момент да ти дойде друг акъл. Стига да има и как да го осъществиш.
Престъпно обаче е, да казваш едно, да заблуждаваш човек, който ти вярва и те обича, обърквайки му живота с думите си, а с делата си да показваш друго! Още повече, когато си поел толкова съществени стъпки с толкова съществени последици! Защото човекът, с който си, независимо с каква заплата е, не е пакетче чипс, което можеш да хвърлиш в боклука, понеже вече не ти понася на стомаха и искаш друг...чипс!
Не очаквай всеки да разбира разликата между "моето пространство" и "отговорността за изборите, които аз сам/а съм направил/а, за думите, които аз сам/а съм казал/а". Няма лоши хора. Има лоши постъпки.И, когато постъпката е налице, мого малко значение има, дали човекът е добър или лош, какво си е мислил и защо го е направил, какво е обмислил и какво - не, дали го било страх и от какво...И какво ще бъде след 10 години, 10 месеца или 10 дена, когато и ако си промени мнението! Всеки е прав за себе си. Пътят към ада е остлан с добри намерения. Не можеш да промениш този път, нито да отклониш онези, които са тръгнали по него.
|