|
Да се оплача тук от мъжо, който ме нарече днес "бабичка", понеже започвам да готвя свинско със зеле, а той, милия, никак не обича да бучи и изпарява херметическата тенджера. (хол и кухня е общо помещение). Все неподходящо време съм намирала да готвя (а за мен не е прав), обикновено музат ами за готвене идва вечер, а в събота и неделя - денем, но все му мирише на човека. Не е болен, в добро здраве си е, просто напоследък (над 40-те е), криза на възрастта ли, що ли е това незнам, много почва да капризничи и се оплаква.
Вчера например решавам да правя кекс - много го обичат с децата, обаче милия се размрънква, че му миришело на печено, сега ли трябва точно да го правя и т.н и т.н.. Иначе за хапване не отказва.
И все подобен род изявления ме притесняват все по-често напоследък. В началото си мислех, че проблема е у мен, че аз го дразня, ама да ме нарича бабичка, щото съм готвела селски манджи от типа "свинско със зеле" (само да вметтна, че майка му е типичния пример селска жена, която не се спира да готви, а аз съм неин антипод) и въпреки всичко съм изумена.
Истината е там, че мъжо обядва по ресторанти и може да си позволи срещу 3-4 лв да си купи всякакви готвени гозби, докато децата трябва да се хранят вкъщи и аз съм длъжна да приготвя вкусна и разнообразна храна.
Та......чудя се как ще се справям занапред с това чудо? На какво се дължат капризите му според вас (до една степен е характер, ама това пък с готвенето вече ми се струва прекалено). Оставям настрана обидата на "бабичка" и т.н., ама дали това е временно явление и дали ще отмине това се питам?
Да не пропусна да спомена, че мърморенето днес явно бе продиктувано от факта, че обеща да накълца зелето и докато кълца мърмори през цялото време (той, милия, не е свикнал да го впрягат в домакински труд, но понякога ми се налага, макар и рядко).
Та накрая избесня, че целия бил плувнал в пот, докато реже зелето, хвана си шапката и отиде да си мие колата. Ех, живот....
Извинявам се за объркания ред на мисли (опитвам се да се сборя с обидата вътре в себе си, търся изходи от ситуацията, обяснения и разсъждения, а като си помисля колко смешно ще прозвучи тук написано, ама ще се пробвам, да чуя и вашите мисли по въпроса).
Пък и ако това е само началото.....какво ли ще е на по-късна възраст, си мисля?
|
Незнам какво да мисля?
