|
За теб се лепвам, защото си последен, а и по думата за децата.
Мила ми готвачке!
Аз мисля така - ВСЕКИ човек полудява малко или много, когато по някаква причина се чувства в капан. Животът ни е труден. И пари на килограм да вади някой, пак има проблеми! Ако един мъж се чувства притиснат, без право на избор, с проблеми в работата, с лоши колеги, с внезапно събудени неосъществени мечти, с хиляди мисли и безумен стрес в главата, може /не казвам, че трябва/, но определено може да обвини за всичките си несгоди най-най-близкото същество. Това си ти! Ти си олицетворение на клетката, в която е попаднал. Семейството му е основата на всички негови стремежи досега, то е нещото, подбутнало живота му именно е тази посока, в която се движи сега. Той, естествено /наистина смятам, че е нормално!/ иска и си представя много други, различни неща по пътя и далеч не всички може да има с ангажиментите, задълженията и начина на живот, който има сега. Мисля, че едно изплашено същество най-лесно удря по първата си мишена. Защото не намира сила и не вижда начин да се измъкне от собствения капан. Според мен за твоя мъж ще бъде светъл бляскав изход да те замени с друга жена, това ще бъде личният му символизъм за промяна, не заради липса на любов или маловажност на семейството, а заради личната му жажда да промени нещата генерално, да се спаси от стреса и да си внуши, че може и може и може повече от това, което е постигнал досега. Не зная дали ме разбираш. Мисля, че най-честата грешка на хора, които оставят семействата си, е именно това - внушението, че промяната ще ги спаси от стреса на ежедневието. Новите им цели и битки замаскирват факта, че животът си е сложна работа независимо дали с тоя човек до теб или с другия и не зависи тая му сложност от конкретната личност, която готви свинското в къщи. Така погледнато - жаля мъжете. Ако не бях твърде обидена, че моят бивш съпруг ми съобщи, че е обикнал друга, защото аз не съм го обичала, щях да опитвам отново и отново да му помагам да се чувства значим във всеки момент с подобна криза. Във всички предишни такива моменти, през целия си брак, почти десет години, успявах. Има мъже, които се плашат, не е нужно да се признава, нито ако жената разбере това, да й е повод да спре да си уважава човека. Но мисля, че винаги има начин да убедиш своя мъж, че колкото и жесток да му се струва животът, ти си не една от спънките в него, а едно от рамената, на които той да се опре. Не харесах идеята да заминаваш с децата, предлагам да пратиш само децата нанякъде, да забравиш малко, че си бачкатор и родител и да замъкнеш мъжа си на въздух. Как точно да го подходиш ти трябва да знаеш и ако искаш да останеш с човека, ще го направиш. Не всички хора разсъждават по една линия, не всички са винаги смели и не всички могат да признават страховете си, еле мъжете. Но пък и не всички са бащи на децата ни.
Разбира се, се чувствам длъжна да кажа, че разводът в моя случай беше по мое желание, но за никой опит не съжалявам. И пак разбира се - това е моята лична идея за как стоят нещата с кризите, на теб може съвсем да не ти пасва. Докато не си на фаза да ти е сервирал друга жена, все пак ми се струва, че можеш да зачакаш още колкото да провериш какво всъщност искаш и накъде отиваш. Когато ти писне и се откажеш, е ясно - пътят е един. Много се надявам да не ти е посягал, че тогава ще имам да ти дължа извинение за тирадата.
- - - -
|
Re: Колко са големи гладните ти деца? [re: ASSASSlN]
