Здравей Ани
И аз мисля че става въпрос за криза в отношенията. Така както пишеш поне няма външна намеса - не е хукнал по кръчми и по к...... т.е. човека си полага усилия за семейството.
Просто при теб периода е такъв, не знам дали работиш в момента, но ако си гледала малко дете в къщи 3 години и половина, това е страшно много време с откъсване от работа, липса на личностно развитие в областта на кариерата, липса на социализация /срещи с приятели, любими занимания, курсове, спортове/ и т.н. , аз лично останах в къщи около 3 години и вече бях почнала да се скапвам и приех първото предложение за излизане от вкъщи.
Затова се и чувстваш неоценена, чувстваш постоянна липса на внимание, обич и т.н. и се стига до едно такова нежелано отчуждение. /просто това са страшно много часове, прекарани само с едно малко същество, което ти е любимо, но не ти е партньор, нито приятел/
Иначе какво да ти кажа - сега много често се прибирам вкъщи в часовете малко преди лягане, има кой да ми гледа детето дотогава, и ако щеш вярвай - имам нужда от почивка и релаксация и като загледам телевизора - изключвам за всичко останало около мен /нещо като бягство от действителността/ - така разтоварвам, просто работя с информация и вечер изключвам от домашната информация, не мога чак толкоз много да се надрасна и да съм вундер-майката, ами не става, няма идеален родител.
И тъй като развода е крайна мярка, преди това ако НАИСТИНА И ДВАМАТА желаете да останете заедно - го помислете и много неща могат да се направят - може да се наеме помощ за детето в къщи, така че и ти да започнеш хубава работа, да имаш време за срещи с приятели, курсове, занимания по интереси и т.н., отделно двамата да можете да правите и по-интересни неща заедно извън обичайната ежедневна сивота - повече излизане навън, срещи с приятели, уикенди извън София - но само при желание и усилия и от двете страни. т.е. да се поработи по съживяване на връзката, обич , секс.
Този човек ще остане много дълго в живота ти, независимо дали живееш с него или не - като баща на детето ти - просто няма как да го игнорираш, затова колкото по-бързо намериш правилния път към добрата комуникация с него, толкова по-добре и за детенце, и за теб. пак казвам - независимо дали ще останете заедно, добрата комуникация е задължителна.
Добрата дума прави чудеса!
Късмет!