Като ти стане време,ако поузрееш малко,можеш евентуално да се замислиш защо от всяка жена(е,тук вече малко прекалено не четкаш нас,жените;да кажем,от почти всяка)става перфектна психоложка.И после да поразмислиш и дали амплоато на професионален мърморко по адрес на жените е достойно за един истински мъж и дали да си струва(един професионалист в това отношение стига,оня селски глашатай на недооценената мъжественост Кембъла,дето най-големият му проблем бил,че като бил малък момичетата поради месечно неразположение не играели физкултура и най-красивата в даскало не му пуснала).Защото като ти гледам жирафчето колко е сладко,някаква нежна и чувствителна душа все пак някъде много дълбоко требе да носиш.