Виж, благодаря ти за мнението, но това че не съм изброила причините не означава че ги няма. Разговорът не е единственото което липсва между нас. Двама души които има брак трябва да са близки, трябва да умеят да показват един на друг обичта си ,ако я има. Когато разбереш че един човек, начина му на живот е такъв че ти не си му нужен за да живее така както той иска, тогава разбираш че ти няма какво да правиш повече с него. Когато взаимоотношенията ви се превърна в едно сиво еднообразия, без никакъв интерес един към друг, когато се окаже че вие сте просто живеете под един покрив и нямата нищо общо помежду си, тогава човек се чувства много нещастен. Това не е от скоро. Да говорили сме, той казва че той е щастлив и е добре. Когато човек си изгради някаква стратегия, някакъв кръг около себе си, така че да не допуска смущенията да му пречат на начина му на живот...... съжелявам но мога доста да ти кажа в тази насока. Да ако представите за добър баща са ти, да излезне сутрин на работа, да се прибере вечер , да поздрави и да ни целуне, да иди да си спортува, после да вечеряме и да гледа телевизия, и много рядко да се занимава с детето повече от 10 мин. - да добър баща е.

P.S. Не съди другите преди да знаеш цялата информация.