Помагат. Вярвам!

Ако
Радиард Киплинг

Ако изчакваш, без да се отчайваш:
наклеветен - не сееш клевети;
или намразен-злоба не спотайваш;
но ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещнеш Краха-зъл предател-
еднакво със Триумфа-стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка-и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв-и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани-
и изхабени- да ти служат пак ,
и крачиш само с Волята останал,
която им повтаря:.Влезте в крак!.

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца-своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки , но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж:
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой - ще бъдеш Мъж!

**************

Посвещение
Веселин Ханчев

За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.

**************


Когато си на дъното...
Дамян Дамянов

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най тъжен и злочест,
от парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи,
сам слънце си създай и от лъчите
създай си стълба и по нея се качи.
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни.
Трънлив и зъл е на живота ребуса,
на кръст разпъва нашите души,
загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш.

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите