Здравей jamie,

Седя и си мисля какво да ти кажа - от една страна (щото съм бил в сходна ситуация) имам усещането, че мога да предскажа с голяма точност как биха и как ще се развиват нещата при теб в кой да е от възможните сценарии. От друга страна - това е твоето предизвикателство и нещо, което трябва да преодолееш сам, за да излезеш от ситуацията, евентуално успешно.

Какво имам предвид под успешно - ами възможността един ден, да речем след 3 години да можеш да си кажеш - щастлив съм, че всичко туй се случи, доволен съм от себе си и живота, който водя.

Не ти давам съвет, не ти пиша рецепта как да действаш, но искам да ти обърна внимание на някои неща, от които можеш да се откажеш - товари, които е по-добре да не носиш със себе си по новия си път.

Умен човек си, поради това и щастието за теб не е лесно постижимо състояние. Явно си способен и можеш много - това също не е положителен баланс - тъпо, но в момента си е факт. За много от нещата, които сега ти пиша ще е необходимо време, за да се наместят в твоята реалност. Един вид постепенно и във времето ще схващаш как, защо и поради кое, това си следва.

Откажи се от жена си - ей така - вътрешно приеми, че вече между вас ги няма брачните клетви. Оттук насетне сте си чужди и няма дори формално основание да я чувстваш близка. Няма нужда вече да я разбираш, единствено необходимо е да я приемаш - такава, каквато е. В момента тя "воюва" за свободата си. Независимо дали има или няма основания според теб (според нея си ги има и е права!) - тя е тръгнала на революция - всяка съпротива от твоя страна (дори най-прагматичното желание за разговор/обсъждане бъдещето на децата) - за нея е предизвикателство и разпалва нуждата и от победа, за да намери себе си. Всяка липса на отпор от твоя страна (или желание за кооперативност) - за нея е скрито нападение, повод за подозрение и аргумент за върло сражение.

Разбираш ли, приятелю? Твоето положение е цугцванг - липса на полезен ход. Каквото и да правиш - лошо. Същото е и при нея, но тя не го осъзнава, защото е под влияние на наркотика "свобода - дълголелеяна/жадувана". Като добавиш и щипка, може и цяла кошница любов на вкус - получава се манджа, която ври/кипи и изгаря всичко около себе си без нужда - ей тъй на, заради единия и аромат. Всъщност нейната любов в момента е именно подправка за ястието свобода. Дано е способна да оцени точно свободата, която ще получи - като право и възможност на самостоятелност, разделност от сегашната ви общност. Защото само свободата може да остане - ако човек действително свободен е по дух, ако не е - поредна клетка само ще получи, а любовта ще падне жертва на дребни битовизми и принципни невъзможности. Всъщност не всеки човек може да е свободен. Всеки се стреми към това, но малко са истински щастливите, ако я имат.

Висше щастие и цел житейска е да помогнеш някому да постигне свободата си. Ще кажеш вероятно - ами децата - те ли плащат нейната и нашата цена? Именно и заради децата... Щото свободния човек трябва да има пример, да прави разлика между подарена, поднесена, допринесена, извоювана свобода. Защото ако децата ни имат за пример робския манталитет, който разрушава всичко, заради имагинерната илюзия, че върху останките на старото се намира хубавото - това най-вероятно ще е моделът им в живота, ако не срещнат учители, ако не прочетат добрите книги, ако, ако... Ако и ти, и тя не им помогнете...

Хората, които са се чувствали несвободни (не обсъждаме дали, защо и как, поради какво и ти защо) са склонни вдигайки се на революция да унищожават всичко - злоба на роба му викат. Каквото и да става - трябва да се лее кръв, за да се пречистят и т.н. (фигуративно казано).

Според мен най-доброто, което можеш да направиш е да се отстраниш от тази революция - тя не е твоя, откажи да бъдеш поробителят, срещу когото се борят. Още повече, ако действително не си поробител. Просто не участвай - революциите (дори и нежните) са мръсно нещо и изяждат децата си.

Не участвай - то значи да се махнеш от "бойното поле", това не е признак на страх или пораженчество - това е единственият начин да спечелиш всичко. Защото ако нормалното състояние между хората е да няма война - именно ако създаваш мир - то вече си спечелил.

Да се откажеш значи още да не трупаш допълнително негативи породени от самия теб - защото, когато се сражаваш - ще създаваш косвени жертви - деца, приятели, роднини и т.н. Да не воюваш иска най-голямо мъжество и приляга само на истински силните хора, на тези които способни са да променят най-вече себе си и своята съдба, отказвайки се да губят време в промени на другите хора.

Искаш децата ти да са щастливи - няма значение при кого са - какво ако са при майка им? Тя ще ги гледа лошо? Едва ли ако ти си насреща за помощ, едва ли ако ти си баща, тъй както си трябва! Боиш се, че ще бъдат настройвани срещу теб? Няма! Единствено ти можеш да преебеш отношенията с децата си. Каквото и друг да говори, за каквото и друг да се бори - единствено от теб си зависи.

Спести време - откажи се от лесното му пропиляване, особено в план негативен - война. Времето ще ти трябва за съзидание, за нови отношения с децата, за подобаващи родителски отношения с бившата, за нови отношения въобще в твоя бъдещ живот, който макар и клише да използвам - наистина всеки ден започва отново и пак.

Разбираш ли, приятелю? Разбираш ли, че във време разделно седиш по средата между "тъмната" и "светлата" страна? Че тъмната страна е привлекателна и ще ти донесе бързо удовлетворение, а светлата страна е по-трудна и иска да прецакаш всичкото си его, да се оттеглиш, да пренебрегнеш материалното, да се откажеш от нещата, които инстинктите, а дори и здравият ти разум ти диктува? Но ако избереш "светлата страна" - ще си спестиш мизантропията, която иначе (щото си интелигентен и чувствителен човек) те чака. Нима не си видял примери такива вече в този клуб? Искаш ли такъв да бъдеш? Моля те недей! Боли ме от такива примери, аман!

На всичкото отгоре - знай, че те чакат още по-големи разочарования, изненади, битки най-безсмислени, дни на върховна самота, чувство за пропадане и пълна липса. Много, много тежки дни, особено и нощи... Тепърва слизане към дъното на ямата.

Но после и логичен възход. И вероятност... Значима вероятност, съвсем възможна, постижима и по силите ти, да си щастлив. Поне за мен знам, че бе възможно и си струваше - защо да не се случи и на теб? Единствената битка, която си струва да водиш е със самия себе си, единствената победа, която ти е нужна е над тъмната страна у теб. Всичко останало само се нарежда, въпрос е на желание, способности и труд. Единствено способностите са предварително необходими - усещам, че ги имаш. Останалото е труд и време (търпение), готовност да се приемеш и да се справиш с всяко предизвикателство и винаги стремеж напред.

Ще ти пиша пак, ако трябва, когато трябва.
Успех!

_____

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите