Искам 3. Допустимо е 1. но сама си писала причините според които едва ли ще стане. 2. не ме интересува - няма да помогне на никого. Всъщност проблема е именно там - ако втора година вече не си затварях очите пред тази връзка - нямаше да пиша сега тук. Погрешно сметнах че е увлечение и е редно да я оставя да се налудува - ето го сега и резултата. Нямам угризения обаче ако се случи 2. - това ще си е неин избор а не мой.

Мога да се справя по 3. Да, не съм ги отглеждал сам досега и не очаквам да е лесно. Но и не съм сам - ако в това е въпроса.
Апартамент на жена ми никой няма да и присъди - родителите и живеят в провинцията, ние с нея и децата пък досега живеем в София под наем. Не виждам и как ще ги гледа при сегашния си мъж - предвид неговото семейно положение. Относно съвета ти - бяхме си седнали на Д-тата и няколко пъти обсъдихме варианти (последния дори вчера). Е, не преговарям с някой който само иска и не променя първоначалното си искане - дори когато вече знае че е хванат в крачка. Озлобената бивша - не ми дреме. Сама си докара цирка на главата - до последно изобщо не исках раздяла. Виж - изнервените деца - точно за това става дума - искам да го избегна на всяка цена.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите