Скъпа Мърморанке,
здравей
Не съм писала от сто години...но нещо не мога без вас и току от време навреме поглеждам и понякога дори - пиша

Темата ти е много интересна. Наистина, когато се занимаваш с чуждо нещастие и чужди проблеми, твоите някак си избледняват. На фона на многото чуждо нещастие понякога изглежда като че ли ти в същност си направо късметлия и това действа доста успокоително.

Докато, както и по нагоре някои са го казали, чуждото щастие те прави още по-нещастен. Това зависи от конкретния човек, разбира се, но се иска широчина в мисленето и доста голяма доза интелект за да приемеш чуждото щастие като нещо позитивно в личен план. Аз лично обичам положителните примери (тънък намек, колко широко скроена съм и колко умна съм ), те ме зареждат с оптимизъм. След като се е случило на толкова много хора, значи има шанс и за мен. За съжаление това не е често срещано разбиране.

Страха от "уручасване" споменат вече, ни спира да споделим хубавите си преживелици. Аз не мисля, че хората се спират заради страх от Бога или Дявола. А по-скоро точно поради очакваната реакция от околните..

На скоро четох една книжка, в която бе застъпена една интересна теза, която аз самата обмислям все още. А именно, че приятелите на човек се познават не в трудните, а в щастливите му мигове. Било по-трудно да бъдеш до щастлив човек и да се радваш за него, от колкото обратното. Масата от хората се хранели от чуждото нещастие, като по този начин извисяват собственото си съществуване над средното и се чувстват по-щастливи от колкото са.
Ако това е вярно, очевидно истинкта ни за съхранение ни предпазва от тези емоционални вампири, като ни възпира да разказваме и споделяме щастието си. В това се ограничаваме до наистина близките ни и истински приятели.

Ако се замислиш ще видиш че има логика в това. Когато си нещастна и искаш да споделиш мъката си, винеги се намират ужасно много хора, които са готови да те изслушат и дори да ти дадат някакъв съвет. Но когато искаш да споделиш нещо хубаво, щастието си или късмета който си имала, изведнъж никой не иска да слуша. Малцина са тези, които с желание изслушват щастливите ти мигове.

А може би наистина тук ни трябва малко повече щастие и оптимизъм. Подкрепям с две ръце идеята за започнем да споделяме и щастието си!