Ох, чета си развитието на темичката, ама твоя отговор направо ми изясни всички гледни точки
Благодаря ти за дългия и изчерпателен отговор. Напълно съм съгласна с повечето неща, които казваш. Надявам се да те срещаме по-честичко, пък и да те видим скоро пак.

Значи, причините се оказаха няколко:
- Да не чуе дявола
- Щастието е скучно /вярно е май, то нали затова е оная китайска клетва за времето на промените/
- За да не вампирстват околните от нашата щастлива енергия /добре де, ама не се ли предполага тогава да може човек да е по-полезен да другите?/
- .... забравих ги останалите

Така, а по повод изказването на Клер по-рано, аз пък в събота си седях в таксито на път към Ботуша и изведнъж осъзнах, че се чувствам много добре в точно този момент. Спокойна, щастлива, в очакване на нещо хубаво, което предстои. Отивах да се видя с приятели, знаех, че ще си изкарам весело, ще има смях и майтапи, някак много леко ми беше. Нали го знаете онова усещане в гърдите или в стомаха, точно като камък който те е притиснал и не ти дава да си поемеш въздух. Ами нямаше го. От много време вече усещам, че го няма. И си мисля, че за пръв път изчезна преди почти година когато реших, че това е края, че почвам да живея за себе си и своето щастие. Май вярно било, че човек може да реши да е щастлив. И тогава се оказа, че много бързо това е станало видно. Сигурно затова никой не ми повярва, че сърчицето на клечка което си подарих за Св. Валентин си е от мен за мен. Все тая Важното е да вървим напред. Важното е, че всички онези, които ни държат за ръчичка виртуално и ни бършат сълзите и сополите и ни утешават с думите си, накрая се оказват прави. Има светлина в края на тунела и дори се случва да не е от идващ насреща влак. Макар понякога толкова да си се оплел в самосъжаление и да си свикнал да се чувстваш зле, че липсата на страдание в първия момент те премазва като бързия влак за Варна Обаче след това идва хубавото

Хайде стига съм писателствала, че ще ми стане много, а съм позабравила как се прави това
Поздрави на всички, благодаря ви за мненията и бъдете щастливи. Независимо дали ще си казваме или не, важното е отвътре какво ни е.
Пожелавам ви да ви е слънчево



Festina lente - Бързай бавно!