Такааааааа, здравейте хора
Опитвам се от доста време да формулирам една темичка, да видим какво ще излезе сега.
Става дума за "положителните случки" в живота. За това, че "и на нашата улица изгрява слънце". И за това, че тогава по-рядко излизаме в публичното пространство "да се похвалим". Не винаги разбира се, не всички, но е факт, че често пъти след като си ревал на непознатите никове в нета, намерил си утеха и подкрепа, след това някак не ти идва така отвътре да кажеш "Ей, хора, абе знаете ли, че всъщност срещнах страхотен човек и съм супер, много щастлив/а".
Та защо става така? Няколкото обяснения, които съм чувала включват
"В къщата на обесения за въже не се говори." Един вид, притесняваме се, че е неуместно сред толкова страдащи, да се изцепиш колко всъщност си щастлив. Мислиш си, че хората ще се чувстват кофти в компанията ти, че е едва ли не демонстрация на нещо си. Нещо, което не е редно да се демонстрира пред тези хора.
Та изобщо, защо ми се струва, че за добрите си чувства повече се притесняваме да говорим? Дали защото те са ни по-скъпи и съответно не искаме да ги "излагаме на показ", а по-скоро ги споделяме само със спеиални за нас хора, или пък изобщо си ги пазим за себе си? Дали е от желание да предпазим себе си и "репутацията си" в случай, че нещо започне, на потръгне, та съответно, ако никой нищо не знае, няма да ни задават излишни въпроси, няма да трябва да обясняваме, да се чувстваме неудобно пред другите?

Изобщо какво мислите по въпроса? Дали пък не трябва да си казваме и тези неща, ако ще и като доказателство, че живота наистина продължава и след раздялата пак има щастие и надежда? Дори повече от 48.5% както стана ясно и снощи

Ами това е засега. Ако ви стана интересно, вие сте.

Поздрави от мен

Festina lente - Бързай бавно!

Никога не се хвалим, за да "не чуе дявола".

Стига простотии бе, тате!

Ами може би защото когато сме самотни и отчаяни, търсим утеха в нета, а когато сме щастливи..... има с кого да споделяме щастието. Именно защото не сме сами.
А и Полуидиотчето е право, не смеем да се хвалим, че току виж "господ ни чул" и хайди пак в дупката...

Хм, точно такава формулировка не ми беше хрумвала. Ама може и да сте прави.

Festina lente - Бързай бавно!

КАК творчески добре се отразяват на твоето перо тези клубчета а аз бързам да не изспусна михаля.Не ще плачем вече ще пеем

Помогнах на човек, попаднал в беда,

но той заплю ме – черна благодарност!

С въздишка дадох гръб на глупостта

и ръка подавам, пак със всеотдайност… 100%

по това ще го познаеш... даже и много да ти се иска да се похвалиш, даже и да не си от най-тактичните, даже и да плюеш на страха от "урочасване" на ситуацията... просто няма какво да разкажеш .

Ок, срещнала си страхотен човек, щастлива си... казваш го веднъж на познатите си... и толкова :). Питат те - какво ново около теб, как върви... и се усещаш, че просто няма какво да кажеш.

Да си чела някой поет да описва щастливата си любов? Докато трае?
Абсурд :))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

или по-скоро някакъв страх от реакцията на другите пишещи, защото според мойте наблюдения по въпроса ти, само 0,485 %, наистина ще ти пратят едно смайлче в отговор, и ще ти кажат - " е браво!! най-сетне и при тебе нещо добро"
Останалите 99.515% невиждащи по-далеч от собствения си пъп, потънали в собствените си черни мисли и най-вече не желаещи да видят някаква възможност да излезнат от там, почват да те убеждаваш, как това което ти се случва, не е истина, че бъркаш желаното с действителното, че непременно ще се разочероваш и т.н. в същия дух.
Е кажи ми при това положение, как да пишеш????Ти дето се вика, още не можеш да повярваш, че ти се е случило, и в един момент, като те залеят с един тон негативизъм....дали ще ти остане 48.5% НАДЕЖДА, че наистина излизаш от дупката???

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ – ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ

Нали знаеш колко рядко съм съгласна с теб...

Стига простотии бе, тате!

Мърморано, що ли ми се стори, че те разбрах. Я газ до тенекето и всичко тегаво зад борда. Винаги има време за тъга, ама таман дошло хубавото и да го хвърлим. НЕЕЕ

Дай боже всекиму - от доброто и хубавото...

"Решавай сложните проблеми докато са още прости!"