Безглаголно стихотворение
Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.
Поля, природа, красота,
река, гора, нататък,
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.
Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.
Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.
Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.
Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.
Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапъл,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.
Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.
==============================
Най-щастливият ден
Това е вече само спомен,
още не те познавах,
беше едно истинско лято,
дните във сън преживявах.
Когато дойде настъпи есен
и зимата не закъсня
Промени се земята и целия свят,
вятъра понесе мъгла
Ти не знаеш, ти не чувстваш
тази досада
когато спиш при мен през цялата нощ,
душата ми търси пощада.
Пр: Но, ще дойде най-щастливия ден,
когато ти ще си далече от мен
Когато не си със мене
обхваща ме тревога,
от всичко се стряскам, защото си мисля,
че идваш в моя дом
Най-щастливия миг на раздялата,
когато си тръгваш
и аз със сълзи на очи се моля на бога,
дано не се върнеш.
Пр: И ето идва най-щастливия ден,
когато ти ще си далече от мен
Редактирано от ASSASSlN на 01.09.04 13:44.
|