Мисля, че като цяло в проблематиката на разведените погрешно се акцентува върху "мое-чуждо" и върху "бивш-настоящ". В следствие на това, понятието "обичам" увисва на терминологично ниво, без чувството да се проявява в реален аспект. Една от причините, според мен, е залегналото в народопсихологията ни (пред)убеждение, че човек има САМО една майка и един баща, и че никой не може да ги замени. Извън тематиката на развода, от горното следва, че никой от нас не може да изпитва синовна обич от и към други, освен от и към собствените си родители. Същевременно, слабо се взима под внимание самото отношение и неговата външна изява при взаимообмена на чувствата, които всички ние преживяваме и като родители, и като деца. Т.е. имаме заварено положение - никой не избира родителите си, нали така? От тук следва, че всеки родител обича детето си така както може, съответно - детето, независимо дали реално усеща тази обич като такава или не, не разполага с друга представа за това как-колко-какво е това да си "истински обичан" и "да обичаш". Според такова строго биологично и социално статукво, и съотнесено към проблемите на разведените, сме поставени пред доста ограничена алтернатива - да се примирим с некачествени взаимоотношения (ако са такива), за да живеят децата ни с двама родители или, развеждайки се, да "обречем" себе си и децата си на вечни компромиси и липса на обич, понеже "никой не може да ги обича така, както ...".
Мен, ако питаш, при дадени обстоятелства, предпочитам никаква обич пред начина, по който получавам декларирана такава.
В тази връзка, не мисля, че някой би могъл да се разпорежда (диктува, контролира, изисква) с чувствата на когото и да било - детето си, бившият, настоящата и пр. Основната грижа на родителите, в качеството им на ВЪЗРАСТНИ, е да осигурят на детето си атмосфера на обич, сигурност и топлинка, ако, разбира се, са СПОСОБНИ на това (по-добре заедно, но ако не става - и/или поотделно). Мисля също, че въпросната атмосфера не се подразбира от това, че някой ти е кръвен родител, нито пък се изключва автоматично при развода на родителите или при повторни бракове. Не смятам, че има особена връзка с финансовата отговорност спрямо децата - с това кой какво/колко им купува, нито с количеството време, което им се отделя, нито дори от това дали родителят живее под един покрив с децата си. Всеки сам избира начина, по който изразява чувствата си към някого, в случай, че ги има и, сигурна съм - независимо от всички реални или въображаеми препядствия, те достигат до адресата, било и без грам доказателствено-материална опаковка. С други думи, така, както никой/нищо не може да те накара да обичаш някого, така и нищо не може да ти попречи да го сториш. Следователно, ако фокусът се измести върху способността да обичаш - все едно като бивш или настоящ, съревнователният елемент за количеството давана/показвана обич автоматично ще отпадне, а от това - и притеснението/нуждата да се търси и подлага на безкраен тест нечия обич.
happily 12.09.05 11:20
Редактирано от Mama Netty на 18.09.05 09:38.
|