|
Шведското "допингиране" се състои в умението не просто да се добавя мощ, а тя да се овладява и контролира. Революционното окачване "Four C" дава необикновена скоростна стабилност.
Свистене на гуми и мирис на каучук и феродо съпровождаха презентацията на "Волво S60R" в България. Най-допингираният спортен модел на шведската марка бе представен на картинг-писта в София. Из поредиците от остри завойчета, правени за машини от съвсем друг калибър и със съвсем различна динамика и поведение, той трябваше да демонстрира както силата и гъвкавостта на своя двигател, така и възможностите на авангардното активно окачване "Four C" да стабилизира колата в екстремни ситуации и да поправя шофьорските грешки. "Волво" си е "Волво" и винаги мисли приоритетно за безопасността. Дори и когато прави допингирана версия от тези, които шофьорският фолклор у нас определя като "резачки". В конкретния случай фирмата сякаш показва, не толкова, че е способна
да вкара 300 коня под капака на своя среден модел
(тя би могла да вкара и повече), колкото, че знае как да канализира и овладее тяхната сила по възможно най-оптималния и безопасен начин. В известен смисъл тя се опитва да предпази шофьора и от самия него, като добавя устройства, способни да коригират грешките на човека зад волана. Дори и в пресматериала за модела се набляга повече на спирачките и окачването, отколкото на иначе твърде интересния и аванграден петцилиндров турбодвигател.
Самата идея за "резачка" с емблемата на "Волво" все още изглежда донякъде непривична. Шведската марка по принцип е синоним на здравина, сигурност и шофьорско благоразумие. На Запад понятието "волводрайвър" означава уравновесен човек, който мисли трезво, кара разумно и стриктно спазва правилата. От няколко години обаче нещата се променят. "Волво" влезе в семейството на "Форд Мотърс" и бе натоварена с функциите на технологичен и представителен флагман. А сигурно и "волводрайвърите" са се поддали на всеобщото увлечение към по-възбуждаща динамика. Това подтикна и скандинавските инженери към добавянето на спортна тръпка в иначе уравновесените и разумни техни коли. Но и в това мероприятие редът на фирмените приоритети бе спазен и работата започна от сигурността - от технологиите за укротяване на конете, а после бяха добавени и самите коне.
Историята на "Волво S60R" започна преди две години
На автосалона в Париж бе показан прототипа РСС (Performance Concept Car), оборудван с революционна система за активно окачване, при която електрониката може да контролира твърдостта на всеки амортисьор поотделно.
Електронният център за управление
пък получава информация 500 пъти в секунда от датчици за скоростта на въртене на всяко колело, страничното ускорение, завъртането на волана, натискането на педалите и режима на двигателя.
При рязко спиране например системата разпознава ситуацията преди още накладките да са докоснали дисковете и съответно амортисьорите са подготвени да предотвратят накланянето на каросерията. Активното окачване се съобразява и с работата на електронните системи за динамичен контрол, управляващи спирачките и двигателя, и на практика оптимизира по непознат досега начин стабилността на машината. Новото устройство твърде бързо стигна от прототипа до сериен модел. Освен на S60R то ще бъде монтирано и на подобното като динамика "допингирано" комби V70R, а по-късно ще стигне и до обикновените модели.
Активното окачване дава
възможност за избор на три различни режима,
съчетаващи по различен начин мекото, комфортно возене със стабилност и поддържане на твърд контакт на гумите с пътя. В настройка "комфорт" се използва технология "Sky Hook" - при нея купето сякаш е закачено към виртуална "небесна кука" и се носи над неравностите на пътя. При S60R активното окачване е съчетано със система за постоянно задвижване на 4-те колела, която дава допълнителни възможности за контрол над колата при екстремно скоростно шофиране. В крайна сметка е постигнато такова поведение на колата, което учуди със своята стабилност из острите завои дори и препатилия ас на българския автомобилизъм Владимир Илиев.
Цялата свръхкомплицирана технология почти не зависи от шофьора. Тя е изведена в три копчета на централната конзола, които му дават възможност за избор на режим. При екстремални условия електрониката се намесва самостоятелно, за да преодолее човешките грешки. На пистата го правеше добре.
Двигателят е петцилиндров с 20 клапана,
променливи фази на газоразпределение, турбо и междинно охлаждане на въздуха. Той има обем 2,5 литра и мощност 300 к. с. Този мотор може да ускори машината от 0 до 100 км/ч за 5,3 секунди, а максималната скорост е ограничена електронно на 250 км/ч.
На външен вид "Волво S60R" не набляга особено на своя спортен нрав. Дизайнът е претърпял сравнително малко промени. Все пак сребристата радиаторна решетка, увеличеният въздухозаборник, лекият спойлер на задния капак и алуминиевите джанти с нископрофилни гуми показват, че машината е способна на по-специални подвизи. Интериорът се придържа към същия дискретен стил. "Напомпаното" волво има нормален, познат стил. Само метализираните акценти по вратите и обрамчването на уредите по контролното табло, както и по-спортните седалки придават повече "тръпка". Но истинската тръпка е при управление и тя идва от особеното чувства за мощ, съчетана със сигурност. Такива са шведските шофьорски страсти - силата е хубаво нещо, но тя трябва да се контролира.
|
300 коня в 'резачката' на 'Волво'