Re: Рак на яйчника - 3 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Време е да се запиша в темата с кратък преглед и настоящо състояние.

За тези, които не знаят историята ми, накратко:

- 2006, есента - На 33 г. съм - операция и дигностициране със серозен папиларен кистаденокарцином. Последвала ХТ - 6 курса таксол и платина
* Откривам силата на позитивното мислене. Спирам цигарите. По време на лечението спазвам общоприетата диета, известна в средата ни.

- 2012, есента - една година не съм пускала маркер, оказва се двойно над нормата и аз се паникьосвам. Последва тройно скачане на маркера в кратък срок и двугодишно лечение - ХТ, операция, ХТ. Така до май 2014.
* Вече смятам, че позитивното мислене не трябва да се тълкува и прилага на всяка цена. Не спирам цигарите, защото смятам, че спирането им няма да е панацеята, чрез която ще изчезне рака.

- 2015, есента - Маркерът ми продължава да пълзи на горе и днес е 76,8 при норма 35. През август беше 66,8. Тимчева, през май 2014 ми беше казала, че това ще е така от микрометите по перитонеума, щото, нали, те никнат като гъбки. На въпроса ми кога да се разтревожа и да я потърся, тя каза, че, ако на скенер не се вижда нещо, може и 100 да стане и едва тогава да я потърся. Преди 3 г. гледах по друг начин на това - бързах да ми ръгнат абоката и химията, налегна ме паника и бързо сама си вдигнах маркера.

* Сега гледам по друг начин. Няма за къде да бързам. Най-лесното е да ми наръгат иглата. Защо да бързам да се чувствам зле... Скенерът от юли беше чист. Маркерът пълзи, не скача. Вярно, чувствам се изморена, не успявам да се наспя, не успях да сменя стресовата работа. Не съм спирала Саментото. Правя нисковъглехидратна диета, защото кортикостероидите от 2-годишното лечение ми натрупаха мазнини в областта на корема, а те са рисков фактор за други видове заболявания. Продължавам да пуша, не мога да спра. От както тръгнах на работа не ходя редовно и на йога - нещото, с което успешно заместих пониженото в ранг от мене позитивно мислене. Действаше ми много добре, но не мога да вляза в ритъм. Днес мислех да поставя началото на редовно посещение на йога курса, но взех, че си пуснах маркер и настроението и решимостта ми изчезнаха. За кратко, надявам се.

Та така. Всеки път е различно. Самата аз съм различна. Стигам до различни изводи с годините. Може би, защото така е по-лесно. Може би ми се иска нормален живот. Може би ми се иска да забравя, че това някога се е случвало. Но то се случи и напомня за себе си все по-често. И все през октомври. Есенна тъга, какво да я правиш...

През октомври, обаче цели девет години по-късно.

Мъдър е Шишо Бакшишо. Животът, казва, е радост и тъга. Ами така си е. Лято и зима, радост и тъга, раждане и умиране. Ето, миналата седмица спечелих 500 лв. от Тото 2. Радост. Днес пускам маркер. Тъга. Следва отново радост, нали