Re: Рак на яйчника - 3 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Поради постоянно повишаващият се креатинин и след като видяха резултата от ПЕТ, дофторите решиха да ми дадат "почивка".

Ама, хем да ми дадат почивка от дългата терапия, хем да запазим действието на платината и хем да не съм без нищо.

Та - винорелбин. Освен основните му показания, които не ме касаят, той се прилага и при поли химиотерапия. Поносимостта му е приемлива. Доста по-леко се понася от онази тройна комбинация от миналата година (цисплатин + епирубицин + етопозит), заради която за първи път в живота си разбрах какво е истинско повръщане.

Тук няма такова нещо. Но проклетията се прилага на 1-ви и 8-ми ден - двете вливки заедно правят 1 курс, след което на 21-ви ден отново. Т.е. миналия понеделник бях и докато се възстановя ще отида и идния понеделник, след това прескачам 1 понеделник и пак. Така че тази "почивка" изключително много ме дразни.

Мислех, че най-големият проблем при тази т.нар. "почивка" е, че ще ми прецака частично ски ваканциите, но се яви по-съществен проблем.

Ден след вливката мястото, на което беше абокатът се зачерви. Случвало се е и друг път. Обаче този път, вместо да минава с времето, то се влоши. Болката е не само в областта на зачервяването, а резонира по цялата ръка - от дланта до рамото. И всъщност не съм сигурна дали резонира или просто цялата вена е яко прецакана...

Възможно е да не са преценили добре капката, времето, според теглото и количеството. Не знам. Обаче Върбанова не отговори на молбите ми по Вайбър за промяна на терапията, а и при обаждане ме изключи и не върна повикването. Принципно го прави.

В резултат съм ... да кажем недоволна... е, малко повече от недоволна.

Нямаше и да се явя на вливка в идния понеделник, но мъж ми взе да ми опява. Не може така... недей така да правиш, как така ще постъпваш, тя ти е лекар, планирали са там нещата, ще спре да ти обръща внимание... Може да не ти я влеят, но иди там, срещни се, разговаряй очи в очи...

Ми хубаво. Напоследък сме обърнали ролите си в къщи и гласът на разума е той. Добре. Добре.

Обаче!

От доста месеци аз й виждам очите СЛЕД като ме приемат. Евентуално пътьом. Когато започна да процедира така мислех, че е нещо временно, поради голяма натовареност. Обаче тя така си го кара. Гледам, има лекари, които си викат пациентите. Питат ги как са, имат ли оплаквания. Остави, че младоците вече не палпират. Изобщо. Такова нещо като да ти погледнат цикатрикса или да опипат шията, гърдите... Тцъ! Ама чак пък да приемаш без да си видял очите на пациента...?!?!

Вярно, че не всеки път имам нужда да я видя. Но тя това пък откъде ще го знае... Вярно, че, за разлика от всички предишни лекари, с нея имам връзка и по Вайбър, имам и мобилния й, който ми даде без да го искам. Но това е нещо, което така си трябва да си бъде.

Чакай, чакай... аз май трябваше в темата за мрънкането... Ама като започнах... И е толкова разсеяна! Млад човек, пък толкова да забравя. Да не говорим, че от месеци я моля да ми даде епикризите. До преди няколко месеца помнехме и от кога не ми ги е пускала, вече не. Взе да ми прехвърля топката. Ще ти ги пусна, ама ми кажи от кога.... Е! М...

Ми не го искам тоя винорелбин. Кво кат започва с "вино".

Уф... Не спирам да водя вътрешни диалози по този въпрос и все си викам успокой топката, махни гнева, помисли за развръзката с добро чувство, любов, любов... Ама то по-силно от мене. Яд ме е, че не реагира на това, което й написах във Вайбър, че ме изключи, когато я избрах и че се налага да ходя в понеделник, да ставам рано, да се дразня на неяснотата и на това, че не ми се получава, както искам.

Винаги съм била емпатична и дипломатична. Дърпах на другата посока за да балансирам, дърпах. Докато май отидох в другия край.

Някога беше немислимо да имаме такива претенции. Някои биха го нарекли каприз. Защото исках да ми дадат 2-3 месеца почивка и да почувствам радостта от живота там - на Пампорово. Да вдигна левъла в ски уменията, да се наслаждавам.

Не може само да блъскаш пациента с химия и да не се интересуваш от физическия и психическия му комфорт. Трябва да има баланс между двете. Колко са такива като мене - хем на химия, хем на ски. Виждаш, че имам енергия, живец. След безброй химии и здравни неволи. Добруването на пациента, добруването. Поощри го!

В момента у мене има равни части страх и интуиция. За да се появя в онзи кабинет ще надделее страхът, защото към него се добави опяването на любимия. Ама още от сега се виждам как интуицията ще ме дърпа да бягам, като ме натиснат да ме вливат. Имам съпротиви бре! Знам си отдавна - щом имам големи съпротиви никой да не слушам друг. Щото винаги съм съжалявала, когато не послушам това дето от вътре ме дърпа. Аз така се научих да си слушам чувството от вътре, не по друг начин. От патило.

И ме е страх, че няма да се държа, както "трябва". Накрая ще ме изгонят с ритници от там