|
Пък аз си мислех, че спокойно могат да ми плащат като на тези, които оценяват ресторантите за категория. Таен клиент по болниците Предстои да си напиша рецензията в блога и за тази болница В главата ми снощи се въртя сравнителен анализ между три групи болници: Сити Клиник, Тракия Парк и държавните болници
Да, Джулче, за МД става дума.
Ами ... не знам до колко опира до тях, до колко до мен. Щото и аз съм станала една... В Банката най-ги обичам такива като мен. Все за нещо имат претенции и сякаш живеят само заради скандала. Та... малко ми е трудно да преценя дали съм права или пък съм прекалено фокусирана в негативното. Всекии от нас си мисли, че е Шефът
Уф... да, преминава и се забравя. Ама сега като ми минаха всякаквите му упойки и тази нощ съм си припомняла защо не искам голяма операция. Съответно не можах да спя.
Обаче обобщих три основни неща, които смятам да споделя на професора на следващата консултация:
Спомените от двете предишни операции ми се сливат. Но ярко си спомням след една от тях ужасяващата болка, докато бях в интензивното. От тази дето те кара да крещиш, все едно друг го прави. Нямаше никой при нас, оперираните. Трябваше да викам силно за още обезболяващо. Уж ме обезболяваха, а болката утихваше едва забелижимо и за кратко. Беше като че искат да узнаят всичките ми тайни. Начи искам добър контрол на болката постоперативно.
Второ, повръщането на упойката... Безкрайни спазми и напъни за повръщане, които, освен че ме задушаваха, предизвикваха зверска болка в пресните рани на корема. Начи, добре да се прецени колко време да ме оставят да повръщам упойката и кога да ми бият зофран. Ясно ми е, че чрез повръщането тя по-бързо ще излезе от тялото, но не искам да си мисля, че съм в зала за мъчения.
Трето - интубационната тръба... и всякаквите му тръби. Ясно ми е, че тя е поставена в гърлото ми най-малкото, за да предотврати задавяне при повръщане. Обаче като кажа, че съм готова да бъде премахната, искам някой да ме чуе и да обмисли желанието ми. При втората операция виках, молих. И все така ме игнорират сестрите, лекари рядко минават... Побеснях, хванах я с ръце, изтеглих я сама от гърлото си и я захвърлих в другия край на стаята, докато майка ми умираше от ужас заради това и тичкаше напред - назад да търси помощ.
Сега с катетъра беше подобна драма. Аз станах от леглото привечер след операцията. Внимателно, бавно и постепенно. На другия ден се придвижвах на собствен ход без проблем. Помолих да махнат катетъра. За какво ми е. Ако ми се пикае - отивам и пикая. Игнорират ме. Не можело. Лекар трябвало да каже. Ми къде е тоя лекар бе? Айде да го намерите, аз ли да ходя да го диря с дренове и катетри. И като застъпих в коридора на караул, тъкмо разхождам корема като превенция от сраствания, и докато не срещнах лекар не спрях. Ама разбира се, няма проблем. Сестри, махнете катетъра. Ееее, божеее, алелуяяя.
Та така. Но - стъпка по стъпка. Сега да продължавам със захранването (забравила съм колко време трябва да я спазвам диетата след лапаро, а и никой не се погрижи да ми припомни...) Да махна конците и да взема истински хубав душ
А и мъжлето ми да си дойде идната седмица, да му се жалвам малко на рамото и да му се радвам.
Че после ще го мислим какво ще идва.
Благодаря на всички момиченца-кокиченца, че сте с мен.
Фениксче, ба! (както казваме в Пз), силна съм. Умирам си от бъз, хаха. Много неща могат да се объркат по време на операция. Но трябва да се справяме някак със страха, защото пречи да видим правилните решения и ни побърква. Но като се обърна назад повечето решения, които е трябвало да взимам се оказват правилни. И това ми дава сили да вярвам, че и сега е така.
Обичам ви! Слънчево и уханно да ви е!Редактирано от Ekna на 17.03.19 13:24.
|
Re: HIPEC,PIPEC, etc. [re: *jull**]
Re: HIPEC,PIPEC, etc.