Самовнушенията включват най-различни форми и една от тях е визуализацията. Преди години бях чела за спортистите, които визуализират, вместо реални тренировки и постигат същите резултати, като онези, които усърдно са се трудили в залата.
Щяхме да ходим на сноуборд със сестрата и зетя. Зет ми имаше голям мерак да учи някой и жертвата този път бях аз. Няколко години преди това, зет ми вече ме беше учил един сезон и тогава ме похвали за бързия напредък. Реших, че ще визуализирам предварително и като отида на пистата ще бъда още по-добра от първия път. Започнах с визуализациите, но... не знам защо, всеки път, когато мислено тръгвах надолу по пистата, аз губех равновесие и падах. Не!, казвах си и започвах отначало, но пак падах. Падах отново и отново и не можех да разбера защо... Естествено, когато отидох на пистата постигнах точно този ефект! Не само, че изглеждаше, че съм забравила, а бях по-зле от първия път!
А и до ден днешен имам смътното усещане, че сама предизвиках рецидива. Беше края на лятото, бях преуморена от работа и изобщо трудностите, които дойдоха с преместването ми в по-големия град, а отпуската не ми стигна. После изведнъж се сепнах и си помислих, че почти година не съм проверявала туморния маркер... И страхът ме завладя! Когато видях изследването страхът не просто ме завладя, той се превърна в същността ми. Така, докато дойде време за започване на лечение, маркерът за две седмици скочи близо два пъти. Тогава си казах "все пак изкарах страхотен късмет, че съм хванала началото, явно интуицията ме подтикна да си проверя маркера". Но по-късно осъзнах, че съм имала нужда от по-дълга почивка и дори смяна на работата и всички съпътстващи я промени.
Има съзнателни и несъзнателни самовнушения. Има и самозаблуди, които не са никак здравословни и трябва да се научим да ги разпознаваме, чрез самонаблюдение и разсъждения. Самоанализът може понякога да бъде погрешен. Трябва да се оставяме на интуицията си и тогава ако усещаме някакво вътрешно противоречие е най-добре да потърсим външна специализирана помощ.
Та тази работа със самовнушенията изобщо не е толкова лесна, колкото човек си представя. Понякога умът ни си играе номера с нас. И до ден днешен не мога да проумея защо не успях да накарам ума си да ми поднесе желаната картина, преди сноуборда...
Знам, че преди да започне човек да си самовнушава нещо е добре да успокои ума с гимнастика, дишане и медитация. Нужна е и добра дисциплина, която на мен ми липсва
Но, миналия месец (юли), преди да си пусна контролно маркера отделих цял предиобед за йога, дишане, слушане на лекции на запис, водени медитации и водени автохипнози. Както и лечение чрез енергия, което сама си измислих. Освен това взех изрично решение да не се зареждам с очакване - нито страх, нито надежда, нищо. И успях. Бях много доволна, когато се оказа, че напълно съм изключила да проверя изследването. Имайте в предвид, че бяха минали 2 месеца от последната химия през м. май. В една и съща лаборатория - юнският маркер ми е 53,7, а юлският - 37,53 - малко повече от 2 месеца без химия. Интересно разбъркване на цифрите... и изведнъж Хоп! - в ума ми се настани съмнение - може да е грешка. Обаче се улових в крачка и казах - СТОП, НЕ! Просто приеми този подарък, не търси под вола теле! Повярвай!
Е... предстои ми тези дни същата процедура. Да видим...
|