КНИГАТА - Част 1, Глава 2 / Взаимопомощ / Клуб за борба с рака

Глава 2. ЧОВЕКЪТ И СИСТЕМАТА ОТ НЕГОВИТЕ ВЪЗГЛЕДИ И ПРЕДСТАВИ

Съвременната медицинска технология буди у хората трепет и изглежда толкова могъща и мъдра, че е донякъде трудно да повярваме, че по сравнение с нея собствените ни ресурси могат да са от значение.

Разбира се, никой няма да отрича значението на постиженията на съвременната медицина, която е на едно от челните места сред най-големите завоевания на човешкия разум. В частност в областта на онкологията са постигнати огромни успехи благодарение на лъчетерапията, химиотерапията и хирургическите методи на лечение на рака, благодарение на които от 30 до 40% от всички болни ще бъдат излекувани.

При лечението на някои онкологични заболявания се използва монтирана в специални помещения апаратура, като навсякъде са сложени табелки за опасността от радиоактивно излъчване. Когато останат насаме с тези уреди пациентите недоумяват защо след като лечението се смята за толкова полезно, медицинският персонал толкова се пази.
Най-новото оборудване за диагностика, използваните при оперативни намеси най-скъпи и съвременни уреди – цялата тази мощ на технологията въздейства силно на въображението. Някои от начините за лечение на рака притежават такава сила, че пациентите се страхуват от страничните ефекти н лечението не по-малко, отколкото от самото заболяване.

За развитието на медицинските технологии са хвърлени толкова време, пари и знания, че щеш не щеш, медицината ще ти се струва всемогъща.

Но щом въпреки всичко хората продължават да умират, всемогъща започва да изглежда болестта. Невероятното оборудване, огромните лаборатории и успехите на съвременната медицина понякога те карат да забравиш, че много неща в излекуването си остават загадка. Много е важно да помним за това, че нашето знание има своите граници.

ЗНАЧЕНИЕТО НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА БОЛНИЯ

Едва ли има специалист-онколог, който да не се е питал защо при двама пациенти с аналогична диагноза, прогноза и лечение резултатът е коренно различен – единият оздравява, а другият губи тотално битката? В нашата програма участваха двама паценти, които могат да послужат като пример. И двамата получиха най-доброто лечение.

И двамата участваха в работата с използване на описаните в тази книга методики.

Но техните реакции към всички видове лечение бяха коренно различни. Джери Грийн и Бил Спиноза (тук и по-нататък в текста на книгата всички имена на пациентите са променени) имаха еднакви диагнози: рак на белите дробове с метастази в мозъка.

В деня, в който Джери научава, че има рак, той изцяло се оттегля от активния живот: напуска работа и след като урежда всичките си финансови ангажименти сяда пред телевизора и прекарва там с часове с празен поглед. Само след 24 часа той започва да изпитва рязка болка и недостиг на енергия.

Независимо от всички усилия на околните да го заинтересуват с нещо, опитите им завършвали с провал. Джери имал дългогодишна мечта да направи високи столчета за бара и една-две седмици работил в домашната си работилница, като при това чувствал известен прилив на енергия и болките намалели, но след като реализирал мечтата си отново засяда пред телевизора. Жена му казва, че той не се е вглъбявал особено в това, което гледа, във всеки случай много по-внимателно се е взирал в циферблата на часовника, за да не изпусне часа за приемане на болкоуспокояващите. Лъчетерапията не дала особени резултати. Вече впоследствие съпругата на Джери се сети, че в семейството му майката, бащата, както и много от близките и приятелите са имали такава диагноза. Нещо повече – когато се запознали с Джери, той я предупредил, че ще си отиде от рак.

А Бил Спиноза имаше същата диагноза, като Джери, но реагира на болестта съвсем различно. Докато беше болен той преразгледа ценностната си система. Той работеше като търговски пътник, вечно забързан нанякъде из пътищата, вечно угрижен, и както казваше самият Бил: „човек няма време да се порадва на тревичките и дърветата”. И макар че по време на болестта Бил продължи да работи, той успя така да преустрои живота си, че да му стига времето и за някои радости.

В клиниката ни той активно работеше в терапевтичната група и редовно се занимаваше с методиката за развитие на въображението, която се изучава в групата. Бил отлично се повлия от облъчването и симптомите на болестта му на практика изчезнаха. През цялото това време той не се спираше, запази пълната си активност. За жалост след година и половина поредица от сериозни емоционални трусове отново върна болестта, която си беше отишла.

И двамата пациенти имаха еднаква диагноза, и двамата преминаха един и същи курс на лечение, въпреки това Бил надживя Джери, при това живя много по-дълго от прогнозираното за тази фаза на болестта. Нещо повече, качеството на живота на Бил беше несравнимо. Той живееше пълноценно, активно, радваше се на живота и на своите близки и приятели. И така, Бил скъси максимално сроковете, докато Джери ги удължи, при това по възможно най-пълноценния начин.

СПОНТАННО ОЗДРАВЯВАНЕ

Ако примерът на Бил и Джери показва доколко протичането на болестта зависи от индивидуалността на болния, случаят с Боб Гили още по-ярко демонстрира загадките на оздравяването. Боб е заемал висока позиция в една застрахователна фирма в град Шарлот (щат Северна Каролина). Той беше човек, който винаги се е радвал на доста добро здраве и затова не се беше замислял особено за болестите.

Дълги години беше играл тенис. Но няколко месеца преди да му открият онкологичното заболяване Боб беше прекарал в лошо емоционално състояние и сам разбираше това. Той имал големи проблеми в личните си отношения си с твърде важен за него човек, откъдето дошло и чувството за потиснатост и постоянното притеснение. Все пак, когато през 1973 г. той си направил задължителния за него (като човек, работещ в застраховането, боб разбирал, че тези прегледи са нещо важно, макар да не изпитвал особен ентусиазъм, защото това си е скучна работа) такива служители медицински преглед, той се чувствал в добра физическа форма, като на сутринта играл тенис.

Кардиограмата, рентгеновата снимка, кръвното – всичко било наред, но по време на палпацията, лекарят открил в слабините му уплътнение и го пратил на биопсия.

Ето разказа на самия Боб за случилото се пред болните от рак и медиците, които се заинтересуваха от нашия метод:

”Казаха ми, че разрезът ще е миниатюрен, буквално сантиметри, като този при операцията от апандисит. След като се събудих от упойката, направена ми при биопсията, открих, че целият ми стомах е рязан и шит. Когато дойде хирургът, той ми каза, че е много трудно да се определи характерът на образуванието, което е злокачествено, но че моите шансове да се измъкна са добри. На другата сутрин шансовете ми намаляха до 50%, а когато се появи лекуващият ми лекар, диагнозата отново претърпя промяна. Сега шансовете ми бяха преценени на 30%.

След дълги разисквания патологът, онкологът и хирургът накрая ми поставиха окончателната диагноза, а заедно с нея дойде и прогнозата за недиференцирания тумор, при който шансовете ми за оцеляване са по-малки от 1% (един процент).”

После Боб бива изпратен в голяма клиника за да премине курс химиотерапия.

”Това беше ужасно. Отидох там съвсем изпосталял след операцията и цял ден стърчах в чакалнята заедно със стотици други раково болни. Отношението към всички беше абсолютно безлично, но съм убеден, че обяснението е в това, че там възприемат човека просто като носител на определено заболяване. Аз се превърнах в "недиференцирания тумор от стая 351-А".

Когато достатъчно укрепнах, ми дадоха безчет пропуски: за парка, за закуска, обяд и вечеря в столовата, пропуска за тоалетната на бензиностанцията, която се намираше отсреща на болницата – много ми беше важно да не губя връзка с външния свят и да не се превърна в болен, затворен в рамките на раковата болница. Имах повече пропуски, отколкото който и да било за цялата история на клиниката. Освен това от болницата продължавах да ръководя работата в моя отдел.

Накрая ми направиха програмата за курса химиотерапията и аз на свой гръб усетих що е химиотерапия (Бележка на адаптатора – книгата е огромна, на момента пропускам пасажи, в които се повтарят неща или таблици и диаграми, иначе няма да му се види краят – Та по повод химиотерапията: нека не забравяме, че става дума за 70-те години на миналия век, в които и аз съм правила химиотерапия, а понеже имам база за сравнение, мога да кажа, че ТОГАВАШНАТА химиотерапия си беше тест за оцеляване, докато сега химиотерапията е далеч, далеч по-щадяща, няма какво да се лъжем.)

През повечето време се чувствах ужасяващо. Останах без коса, нямах апетит, отслабнах, гадеше ми се и т.н. За кратко време заприличах на концлагерист.

Виждах, че с изключение на няколко – най-близките и най-важните за мен хора, по-голямата част от обкръжението ме беше отписала. Докато правех химиотерапия, надявайки се на чудо опитах какво ли не: различни диети, терапия с витамини, екстрасенси, религиозни лечители и т. н. понякога изпитвах желание просто да се разкрещя: "Майната ти, рак скапан! Разкарай се от тялото ми! "

След няколко курса химиотерапия, по-нататъшното й прилагане не било препоръчително, защото било установено, че може да увреди сърцето. А туморът в слабините общо взето си стоял.

След като научил за нашата програма Боб дойде на един от сеансите във Форт Уърт.

Още преди срещата с нас той беше получил някои материали с описанието на нашия метод и запис за обучение как да работи с въображението си. Въпреки, че тогава той прекара при нас само няколко дни, първата среща му беше дала нова надежда. Боб така разказваше за случилото се: "Когато слязох от самолета в Шарлот, жена ми каза: "Направо не мога да те позная! " Аз наистина се чувствах различно. Появила се беше надеждата. Върнах се у дома, изпълнен с решителност, знаейки какво трябва да правя".

Сеансите на химиотерапия приключиха и Боб само се преглеждаше веднъж месечно при местния онколог. Макар че не му беше лесно да спазва редовността на заниманията, която се изисква при методиката за работа с въображението, той не се предаваше.

Едновременно с това Боб се върна към физическите упражнения и след известно време вече можеше да издържи на 20 минути спокойна игра. Много бавно силите му започнаха да се връщат и той дори леко покачи теглото си. Но призракът на рака продължаваше да надвисва над него. Ето какво си спомня той за онзи период:

”От гледна точка на медицината 3-3, дори 4 седмици не ставаха никакви промени. Но аз упорито продължавах да вярвам, че системата ще проработи. След 6 седмици отидох в Шарлот, на лекарски преглед. Трудно ми е да опиша страха, който изпитвах, когато той палпираше тялото ми. Мислех си: "Ами ако туморът още повече се е уголемил? Да речем едно 5 пъти?" Докторът с учудване ме погледна и някак много благо рече: "Туморът е станал значително по-малък. Дори бих казал, че е останала една четвърт от него”. Ние двамата заедно се порадвахме на случващото се, но все пак се стараехме да не прекаляваме твърде с очакванията.

След 2 седмици – това беше 2 месеца след срещата ми със семейство Саймънтън (авторите на тази книга – Б. адапт.) – аз преминах изследване с радиоизотопи и различни други изследвания и проверки. Туморът беше изчезнал, а на неговото място беше останал само малък белег във вид на възелче, колкото грахово зърно. Само след два месеца занятия по релаксация и работа с въображението аз се бях отървал от рака! Моите лекари в Шарлот просто не вярваха на очите си.

През следващите няколко месеца при него постепенно се връща предишната сила и енергия, докато той накрая не почувствал, че е станал същият, ако не и по-енергичен отколкото преди да се разболее.

Но на Боб тепърва му предстоеше много работа по въпроса. По време на следващите срещи с нас на него му се наложи да разреши голяма част от онези лични проблеми, които бяха довели до емоционалния спад, до депресията, която беше предшествала болестта. Той работи и над това да промени поведението си, което нанасяше вреда на семейните му отношения. Понастоящем при Боб не се наблюдават никакви признаци на болестта. Той казва следното:

”Сега имам много повече сили и енергия, отколкото преди болестта. Ако не бяха медицинските документи, бих преминал освидетелстване за всеки вид застраховка. Но не ис мислете, че съм напълно сигурен в себе си. Понякога унивам и се страхувам, че болестта може пак да се върне. Това ми се случва, например, когато стомахът ми се разхлаби. А понякога започвам да се съмнявам дали онова, което стана, ми се е случило наистина. Логиката започва да ми шушне: "Дали пък това не е закъснял ефект от химиотерапията или витамините? Пък може изобщо да си нямал рак, моето момче, нали така?" Но все пак през повечето време съм сигурен, че ми помогна именно този начин (визуализацията и т.н.). И че той ще помогне още на мнозина други.”

Боб свърши много работа, за да научат хората в Шарлот колко голяма роля може да изиграе самият пациент при борбата с рака. Той организира специализирана онкологична консултационна служба. Когато разказва за преживелиците си, Боб завършва разказа си с думите: "Аз научих много за собствената си роля при възникването на боята болест и за нейното излекуване, аз проумях как човек може да освободи и задейства силите, които са скрити във всеки от нас ".

"СПОНТАННОТО" ЗАТИХВАНЕ НА БОЛЕСТНИТЕ ПРОЯВЛЕНИЯ И ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ
ИЗГЛЕЖДА, ЕДИНСТВЕНИЯТ АКТИВЕН ЕЛЕМЕНТ, КОЙТО ВЛИЗА В СЪСТАВА НА ТАКОВА ЛЕЧЕНИЕ, Е ПОЛОЖИТЕЛНАТА НАГЛАСА НА ПАЦИЕНТИТЕ, СИЛАТА НА ВЯРАТА – ВЯРАТА В ТОВА, ЧЕ СА ПОЛУЧИЛИ ЛЕКАРСТВОТО, КОЕТО ЩЕ ИМ ПОМОГНЕ.
Примерът за Боб ни се струва много ярък, понеже в неговия случай обичайното лечение не даде резултат, но след 4 години при него няма никакви признаци на болестта. Макар че би могло промяната в състоянието му да се обясни със закъснелия ефект от химиотерапията мнозина лекари не биха се съгласили с това) според нас излекуването е постижение на самия Боб. Невъзможно е оздравяването да бъде обяснено с обичайната реакция към традиционното лечение. Несъмнено пред нас е един от случаите на спонтанно излекуване, станало като от само себе си.

Когато обратът в дадена болест не може да бъде обяснен с някаква физическа намеса, е прието оздравяването да се нарича "спонтано". Зад тази дума обикновено се крие онова, което днес още не знаем, както н средновековието например не са били наясно с появата на червейчета в гниещата храна и са ги наричали „спонтанно зараждане”:).
Броят на спонтанните явления при рака, изглежда, не е много голям, макар че всички оценки могат да бъдат отнесени към досещанията: ние н знаем колко подобни случаи (така наречените ремисии) е имало при пациента преди откриването на заболяването. Но колкото и да са на брой ремисиите, в действителност те не са "спонтанни". При всяка виждаме налице някаква причинно-следствена връзка. Просто процесът, предизвикал спонтанното затихване на признаците на заболяването е отвъд границите на нашето разбиране. МНОГО Е ВЪЗМОЖНО ДА НЕ СМЕ В СЪСТОЯНИЕ ДА РАЗПОЗНАЕМ ТОЗИ ПРОЦЕС, ЗАЩОТО НЕ ОТДАВАМЕ ДОСТАТЪЧНО ВНИМАНИЕ НА ОНЕЗИ ВЪЗДЕЙСТВИЯ, КОИТО ОКАЗВАТ ВЪРХУ ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА И ЕМОЦИОНАЛНАТА СТРАНА НА НЕГОВИЯ ЖИВОТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И СИСТЕМАТА НА НЕГОВИТЕ ПРЕДСТАВИ ЗА БОЛЕСТТА, ЛЕЧЕНИЕТО И ШАНСОВЕТЕ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ.

Това, че медицинската практика не придава никакво значение на възгледите и чувствата на човека е съвсем неоправданно, нещо повече - дори буди учудване. Защото по този нячин се игнорира значението на един фактор, който дори по мнението на много лекари е ЕДНО ОТ НАЙ-СИЛНИТЕ ЛЕКАРСТВА – ПЛАЦЕБО-ЕФЕКТЪТ. Всеки лекар знае колко е голяма ползата понякога при лечението, при което се използва само таблетка, съдържаща захар или друго неутрално вещество. Това е така нареченият плацебо ефект.

Понякога на пациента се казва, че лекарството притежава някакъв определен позитивен страничен ефект – и болният изпитва това въздействие, макар че в таблетката няма нищо, което би могло да го предизвика.

Обикновено лекарите изписват плацебо, когато болният няма нужда от никакъв цяр (като например на онези хора, които непрекъснато имат оплаквания от всичко), или когато нужното лечение е недостъпно за болния, но лекарят не желае пациентът да се чувства изоставен (по разбираеми причини лекарите рядко обсъждат въпросите за плацебо с пациентите). В много от случаите изписаното плацебо оказва учудващо добро въздействие, като намалява или отстранява физическите симптоми, включително симптомите на заболявания, които не се лекуват с нито един от известните начини. Изглежда, единственият активен елемент, който влиза в състава на такова лечение, е положителната нагласа на пациентите, силата на вярата – вярата в това, че са получили лекарството, което ще им помогне. Те вярват в действието на плацебо-цяра, защото лекарят е предизвикал при тях положителната нагласа относно резултата на лечението, и в края на краищата то действително им помага.

Влиянието на позитивната нагласа относно протичането на лечението е потвърдено от безброй изследвания.

Например, д.р Хенри К. Бичър и Луи Лазаня от Харвардския университет провеждат изследване на пациенти със следоперативни болки. На някои от пациентите се изписва морфин, на други - плацебо. Сред получилите морфин за намаляване на болките са уведомили 52 % от пациентите, а сред приемалите аналогичен ефект е заявен от 40 % от изследваните. С други думи, ефикасността на действието на приеманото плацебо е била само с една четвърт по-малка от тази на морфина. Нещо повече, Бичър и Лазаня установяват, че колкото е по-силна болката, толкова е по-ефикасно действието на приема на плацебо.
(…)

Изписването на плацебо не се свежда само до предписването на таблетки със захар.

Историята на медицината познава достатъчно сходни методи, като например „кръвопускането”, често използвано в Средновековието, което без да има някакъв физиологичен смисъл, често е помагало. Вероятно обяснението се крие в това, че всички, включително лекарите, вярвали в голямата полза от този метод.
(...)

Донякъде и ефектът на лекарствения препарат, изписван от лекаря, зависи от начина, по който се изписва лекарството, от това какво казва лекарят, както и от репутацията на въпросното средство сред специалистите.

За най-ярък случай на ефекта плацебо съобщава д-р Бруно Клопфер, специалист, взел участие в изпитването на препарата "кребиозен". През 1950 г. кребиозенът беше широко рекламиран в Щатите като сензационно средство, което "лекува" рака. Изпитванията му се провеждаха от Американската медицинска асоциация и от Управлението по санитарен контрол върху качеството на хранителните продукти и медикаментите.

Един от пациентите на д-р Клопфер имал лимфосарком - генерализиран, занемарен злокачествен тумор с поражение на лимфните възли. Огромните тумори били плъзнали из цялото тяло на този пациент и състоянието му било толкова тежко, че често се налагало използването на кислородна маска, а от кухината на плеврата на всеки два дни изпомпвали ексудативна течност. Когато пациентът научил, че д-р Клопфер участва в тестванията на кребиозена, той започнал да моли да започнат лечението му с този препарат. Клопфер се съгласил и пациентът по потресаващ начин оздравял. За много кратко време туморите силно намалели и човекът успял да се върне към нормалния си начин на живот, дори да пилотира собствения си самолет. (да, така е в оригинала, не се подсмихвайте – Б. адапт.).

Но когато в средствата за масова информация започнали да се появяват данни за отрицателния резултат от изследванията на кребиозена, състоянието на нашия човек рязко се влошило. Д-р Клопфер сметнал, че създалата се ситуация оправдава прилагането на необичайни мерки, казал на пациента си, че е получил нова партида свръхпречистен и свръхсилен кребиозен, който ще бъде по-ефикасен. В действителност на пациента започнали да му правят инжекции с дестилирана вода. Този път оздравяването било направо феноменално. Туморите отново започнали да изчезват, от течността в плеврата нямало помен. Пациентът бил изписан за амбулаторно лечение и пак подновил полетите. Над два месеца нямало никакви признаци за болест. И това оздравяване със сигурност е РЕЗУЛТАТ САМО НА ВЯРАТА, БЕЗ НИКАКВО МЕДИЦИНСКО ЛЕЧЕНИЕ.

Когато в пресата били публикувани нови данни за кребиозена, като в прав текст се казвало, че "изпитванията в държавен мащаб показват пълната неефикасност на кребиозена при лечението на рак", този пациент преживял тази ОБЕЗСЪРЧАВАЩА новина само няколко дни.

ПСИХОСОМАТИЧНО ЗДРАВЕ - ЩО Е ТО?

Как се обяснява ефектът плацебо? Някой просто ще махне с ръка и ще каже, че болестта на пациента е имала "психосоматичен" характер, че всичко е ставало "в главата му", че е плод на неговата фантазия, сиреч – не е истина.

Подобно обяснение само ще изопачи смисъла на думата „психосоматичен”, която означава, че болестта е възникнала в резултат на определени психологически процеси или е била подсилена от тях. Това изобщо не означава, че ако болестта е предизвикана НЕ САМО от физиологични (физически) причини, то тя не е истинска.

Стомашната язва може да възникне като резултат от тревоги и напрежение, а също така да се влоши в резултат на такива отрицателни емоции, но това не прави язвата по-„неистинска".

Общопризнато е, че повишеното артериално налягане, инфарктите, главоболието и определени кожни болести са свързани именно с психосоматиката, но психосоматичните фактори, спомагащи за възникването на рака, кой знае защо обикновено не се признават за фактори, въпреки че тези идеи не са никак нови и изобщо не спадат към революционните. Още през 1959 г. доктор Юджин П. Пендерграс, президентът на Американското онкологично дружество, подчертаваше нуждата от КОМПЛЕКСНОТО , цялостно лечение на пациента, а НЕ САМО на физическите проявления на рака:

Всеки, който някога сериозно се е занимавал с проблемите на онкологията, знае, че всички пациенти се държат по различен начин... Лично съм наблюдавал болни от рак, успешно преминали лечението, които след дълги години живот в пълно здраве, след емоционален стрес поради загуба на близък, изневяра или продължителна безработица са се разболявали отново, при това болестта е имала най-неблагоприятния завършек... ИМА СОЛИДНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА, ЧЕ КАТО ЦЯЛО ВЪРХУ ПРОТИЧАНЕТО НА БОЛЕСТТА ДОСТА СИЛНО ВЛИЯЯТ РАЗЛИЧНИТЕ ЕМОЦИОНАЛНИ РАЗСТРОЙСТВА...

ЕТО ЗАЩО НИЕ, ЛЕКАРИТЕ, СМЕ ДЛЪЖНИ ПО ВСЯКАКЪВ НАЧИН ДА ПОДЧЕРТАВАМЕ НЕОБХОДИМОСТТА ДА СЕ ЛЕКУВА НЕ САМО БОЛЕСТТА, ОТ КОЯТО СТРАДА ПАЦИЕНТЪТ, НО И НА ЧОВЕКА КАТО ЦЯЛО. Ние бихме могли да се научим да оказваме влияние върху системите на човешкия организъм, а оттам – и върху развилите се в този организъм ракови процеси.

ИСКРЕНО СЕ НАДЯВАМ, ЧЕ КАТО ПРОДЪЛЖАВАМЕ ДА ТЪРСИМ НОВИ СРЕДСТВА ЗА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ НАРАСТВАНЕТО НА ТУМОРИТЕ – КАКТО НА КЛЕТЪЧНО НИВО, ТАКА И НА НИВОТО НА СИСТЕМИТЕ НА ОРГАНИЗМА – НИЕ БИХМЕ МОГЛИ ДА РАЗШИРИМ ОБЛАСТТА НА НАШИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ, КАТО ВКЛЮЧИМ В ТЯХ ОЧЕВИДНОТО СВОЙСТВО НА ПСИХИКАТА ДА ВЛИЯЕ ВЪРХУ РАЗВИТИЕТО НА БОЛЕСТТА.

Много е важно, че доктор Пендерграс подчертава не само ролята, която играят психологическите фактори, включително общата система от представи и възгледи на пациента, за влошаване, утежняване на болестта, но говори и за възможността да се използват тези фактори за подобряването на здравето, за излекуването. Душевното и емоционалното състояние на даден човек са причина не само за влошаването, но и за подобряването на физическото му състояние. И ТОЧНО ПО СЪЩИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО ЧОВЕК МОЖЕ ДА СЕ РАЗБОЛЕЕ "ПСИХОСОМАТИЧНО", ТОЙ МОЖЕ И ДА ОЗДРАВЕЕ, ПАК "ПСИХОСОМАТИЧНО".Макар че в някои от случаите може да се каже, че той или тя са "искали" да се разболеят, обикновено психосоматичните болести възникват в резултат на действието на подсъзнателни процеси. Доскоро се смяташе, че безсъзнателният аспект на тези заболявания ги правеше неуправляеми, прави ги нещо, което просто ни се "случва". И, макар че психиката е било отговорна за това, че се разболява тялото, на нас и през ум не ни беше минавало, че като повлияем върху психиката си, ние можем да накараме организма си отново да оздравее.

Едно от постиженията на съвременната медицина е все по-голямото разбиране на факта, че човек е способен да се научи да управлява психичните процеси, които оказват влияние върху широк спектър от физически процеси.

БИОЛОГИЧНАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА И СПОСОБНОСТТА ДА СЕ ОКАЗВА ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЗДРАВОСЛОВНОТО СЪСТОЯНИЕ

От години на Запад се ширят истории за учудващите способности на някои хора да имат власт върху тялото си, да го владеят. Най-често историите бяха за индийските йоги. Говореше се, че когато забучват в тялото си големи игли, йогите не чувстват болка, че не им тече кръв. Освен това се говореше за това, че йогите могат да бъдат „погребани” и там, под земята, те можели да прекарат много по-дълго време без въздух, отколкото обикновените хора, а когато ги изравяли, те били здрави и читави. За други йоги разправяха, че умеят да вървят по жарава (ами нашите нестинари, те са страхотни – сещам се за тях тук – Б. адапт.) без да получават изгаряния и да изпитват болка. Повечето хора възприемаха тези разкази за лакърдии, за измислици за някакви фокуси. Но някои учени, базиращи се на собствените си изследвания, знаеха, че това може да е истина.

Тези екзотични истории и личният опит на някои хора послужиха като тласък за развитието на една нова наука – науката за БИОЛОГИЧЕСКАТА ОБРАТНА ВРЪЗКА (БОВ). През 60-те години изследванията в областта на БОВ показаха, че човекът може да оказва значително въздействие върху процесите в тялото, които, както се смяташе преди, не се поддават на съзнателен контрол.

Изследователите на БОВ откриха, че не само йогите, но и най-обикновените хора могат да се научат да управляват честотата на пулса, мускулния тонус, дейността на потните жлези, температурата на тялото и един широк спектър от вътрешни физически състояния, които, както се смята, непроизволно се управляват от вегетативната нервна система. Начинът, по който човек може да бъде научен да управлява тези си физиологични състояния, е достатъчно прост. Чрез поставянето на електроди на обучавания, за да може апаратът за БОС да снема данните за някои физиологични функции като пулс, потенциалите на мозъка или показанията на мускулите. Апаратът предава на обучавания зрителни и/или звукови сигнали за ставащото със съответния параметър.

Ако, да речем, ви учат да променяте честотата на пулса, при по-голямата му честота вие бихте чули звук с по-висок тон, а при забавянето на пулса – обратното. Отначало бихте решили, че по-ниският или по-високият тон звучат непредсказуемо и между вашите мисли и честотата на пулса няма никаква връзка. Но скоро бихте забелязали, че пулсът се забавя, когато наум ви идват определени мисли или чувства, когато по някакъв начин променяте положението на тялото си. След известно време бихте се научили доста добре да управлявате физиологичните функциии да повишавате или да понижавате тона на звуковия сигнал (като ускорявате или забавяте ударите на сърцето).

Днес човек може да бъде научен съзнателно ад контролира всички поддаващи се на точно измерване физиологически функции, с които обучаваният може да установи "обратна връзка". С помощта на БОВ учат хората да свалят кръвното, да се отървават от мигрената, да отстраняват аритмията на сърцето, да намаляват или увеличават скоростта на циркулацията на кръвта, да се борят с безсънието и да управляват различни други "непроизволни" физиологични функции.

Пионерите на БОВ - Елмър и Елис Грийн от клиниката на Менинджър са съобщавали за експерименти, при които хората са успявали по своя воля да управляват една-единствена нервна клетка /1/. Според тях методът БОВ ярко е демонстрирал физиологичния принцип, според който "всяка промяна на физиологическото състояние на човека се съпровожда от осъзнати или неосъзнати промени в неговото душевно емоционално състояние и обратното – всяка промяна в осъзнатото или подсъзнателното емоционално състояние се съпровожда от съответни промени от физиологичен характер". С други думи, РАЗУМЪТ, ТЯЛОТО И ЕМОЦИИТЕ СА ЕДНА ЕДИННА СИСТЕМА И АКО БЪДЕ ОКАЗАНО ВЛИЯНИЕ ВЪРХУ ЕДНА ОТ НЕЙНИТЕ КОМПОНЕНТИ, ТОВА НЕЗАБАВНО ВЛИЯЕ ВЪРХУ ОСТАНАЛИТЕ. Според думите на Барбара Браун, пак основоположник на БОВ...

”...ако някои учени-медици, вместо да въздействат върху някакво патологично състояние започнат да тренират сърцето или по-скоро мислите за сърцето, това означава, че медицината най-после започва да разбира, че взаимната свързаност между тялото и разума е много по-силна, отколкото й се е струвало. Понятието "психосоматика" обикновено се възприема като посочване на психологическата причина за физическа патология. Резултатите на изследванията в областта на БОВ са първото проверено доказателство за това, че разумът може не само да предизвиква болести, но и да ни отървава от тях.”

СИСТЕМНА ПРЕДСТАВА ЗА ЗДРАВЕТО

Резултатите от многобройните изследвания на плацебо ефекта и все по-финото използване на БОВ предизвикаха промени в чисто материалистичната ориентация на медицината. Сега вече е невъзможно да се разглежда организмът като механизъм, в който е достатъчно просто да се извърши подмяна на повредените чаркове. Сега ние разглеждаме психиката и тялото като една представляваща неделимо цяло система.

Предвид казаното, методите на лечение чрез физическо въздействие останат неделима част от борбата с такива сериозни болести като рака. Но без определена система от представи, с чиято помощ и пациентите, и лекарите биха могли да съдействат за лечението и да формират позитивни очаквания у болните, лечението няма да е пълноценно. АКО НИ СЕ УДАДЕ ЦЯЛОСТНО ДА МОБИЛИЗИРАМЕ ЕДИН ЧОВЕК ЗА БОРБА С БОЛЕСТТА, ВЕРОЯТНОСТТА ТОЙ ДА ОЗДРАВЕЕ НАПЪЛНО МНОГОКРАТНО НАРАСТВА.

Именно тази представа за необходимостта от мобилизация на всички ресурси на организма определя, дори по-скоро изисква САМИЯТ ПАЦИЕНТ ДА ВЗЕМЕ УЧАСТИЕ В БОРБАТА С РАКА И ДРУГИТЕ БОЛЕСТИ. ГРАНИЦИТЕ НА ОТГОВОРНОСТТА НА БОЛНИЯ МИНАВАТ ДАЛЕЧ ОТВЪД ПРОСТОТО ПОСЕЩЕНИЕ ПРИ ЛЕКАРЯ, КОЙТО ЩЕ ГО "РЕМОНТИРА". ДА ПОЕМЕШ ТИ САМИЯТ ОТГОВОРНОСТТА ЗА АНАЛИЗИРАНЕТО И ДОРИ ПРЕРАЗГЛЕЖДАНЕТО НА ОНЕЗИ СВОИ ПРЕДСТАВИ И ЧУВСТВА, КОИТО НЕ СПОМАГАТ ЗА ЛЕЧЕНИЕТО И НЕ ТИ ПОМАГАТ В БОРБАТА ТИ ЗА ЖИВОТ И ЗДРАВЕ Е НЕЩО, НА КОЕТО Е СПОСОБЕН ВСЕКИ ОТ НАС.

Във всяка от четирите следващи глави ще разгледаме по един от аспектите на новата ни представа за ролята, която играе човек както за възникването и протичането на болестта си, така и за здравето си като цяло. Всеки от тези аспекти ще добави по няколко нови елемента, които накрая ще формират цялостна картина. Ще започнем от елементарната представа за рака, защото не всички пациенти знаят що е ракът, а после ще посочим вътрешните ресурси, които помагат на човека да повлияе на тази болест.

Край на глава 2, следва глава 3 - Причини за възникването на рака.