|
Няма, няма и измисля някоя щурутийка.
Знам, че много от нас изживяват проблемите си в битката, зле ни е от химии, операции.... Щадим се взаимно от излишно натоварване.
Обаче сигурно не съм единствената, на която й се иска просто малко да си помрънка понякога.
Та си викам я да отвопя отделна тема, че който не му се слуша мрънкЯне в момента да не я отваря. Но пък да си имаме все пак едно терапевтично островче за мрън-мрън. (Мрънче, дя не помислиш, че те викам, хах)
Та щото дремя в момента във фоайето на болницата в очакване и нищо неправене, този път и без придружител, и ми се прииска да помрънча някому. ..
Хич не можах да спя. Медитации, молитви инакрая пак не спя. Това като наближи вливка и все ще си измисля повод за будуване. Самонаказвам се за нещо лии, що ли. .. В 2.30 се усещам, че не съм навила алармата. Ставам. Пуша. Лори и тя става.Яде. После кашлям. Забелязвам, че като дойде време за вливка и започвам да кашлям. И т.н. естествено заспивам тъкмо преди алармата да звънне.
Така, че: уфф, щато парцалеса съм. Сега докато стане ПКК, после преглед... чак към оцяд ще полегна.
А нещо и дружки не виждам та да дапълня време.
Изобщо мрън...мрън...мрън...
Извинете за грешките, но пиша от телефона.
|
Тема за мрънкане
