"Любов, медицина и чудеса - Уроци по самоизлецение от опита на един хирург с неговите необикновени пациенти"
Д-р Бърни Сийгъл
7. СПОРТУВАНЕТО
Телата ни са създадени, за да се движат, и не могат да останат здрави, ако през цялото време седим или лежим. Редовно спортуващите боледуват по-рядко от тези, които водят заседнал начин на живот. Оперираните, които при първа възможност стават и се раздвижват, се възстановяват по-бързо.
Усиленото спортуване носи както пряка, така и косвена полза за тялото. То стимулира имунната система и ни помага да се справим със стреса. Много експерименти доказват, че когато животните са в стрес и са лишени от физическа активност, телата им деградират. Но ако са подложени на същия стрес и могат да се движат, те остават здрави.
През 30-те години на миналия век двама учени успяват да контролират проявата на тумори при група предразположени към рак мишки само като ги поставят на диета с ограничен брой калории и усилена физическа активност.
През 1960 година друга група учени откриват, че когато инжектират на болни от рак мишки екстракт от трениран мускул, това забавя развитието на туморите, а понякога те изчезват напълно. Екстрактът от нетрениран мускул не дава никакъв резултат.
Психологическата полза от спортуването е не по-малко важна. Самият факт, че редовно отделяме време за тази благотворна дейност, ни изпълва с по-голямо самоуважение и усещане за контрол над собствения ни живот. Нещо повече, всички форми на спортуване ни помагат да чуем тялото си и неговите нужди и да забравим другите си грижи.
Спортуването, особено тичането, разходките, плуването и другите еднообразни видове спорт, предлагат възможност за медитация, тъй като не се налага да мислим непрекъснато за това, което правим в момента. Това е от полза за всеки, стига спортуването да не е начин за бягство от проблемите или извинение да бъдем далеч от семейството си. Спортът се използва успешно за лекуване на депресии и по същата причина може да бъде мощно оръжие срещу физическите страдания.
Видът спорт и продължителността на спортуване се определят индивидуално. Болното тяло изисква по-ниско темпо. Тялото подава своите предупредителни сигнали, каквито са болката и изтощението. Чуем ли ги, трябва да намалим темпото, но не и да се откажем.
Важно е да се знае, че когато спортът се възприема като задължение или бреме, той не постига целта си. Вместо да служи за връзка между ума и тялото, той се превръща в допълнителен стрес. Човек трябва сам да избере дейностите, които му доставят удоволствие, и да спортува само докато физическата активност предизвиква релаксация, приятна умора и малко пот. Ако не сме в състояние да спортуваме, можем да си представим, че го правим. Това също стимулира тялото. Аз лично използвам тази техника, когато ми се налага дълго да шофирам.
|