По принцип не е редно да търпим нередности, защото всички уж все говорим за ред, справедливост и даваме безкрайни примери как е в добрите държави... Друг е въпросът, че там този ред е наложен и никой не може да се промъква през установените правила. Тук обаче сме оставени сами да се спасяваме, затова реагираме кой както може. Защото тук има един психологически момент, свързан с нервната система на различните хора. Имам позната, войнствено настроена, която смело и на "висок тон" (разбирайте скандал) поставя на мястото му виновния, като после твърди, че това я разтоварва и й носи огромно удовлетворение. За други, обаче, подобен разговор е огромно напрежение, разстройват се, вдигат кръвно, получават сърцебиене и после дълго не могат да се успокоят. По тази причина предпочитат да не влизат в разправии и са мълчаливата "публика".
Лично аз съм търпелив човек, но донякъде. Ако нещата започнат да излизат от граници, "сърце юнашко не трае" и подгонвам мишката до дупката, като не й оставям никакви шансове.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите