ще почакаш малко, днес "руча" с машината за градина, духам, прахосмуча, режа клонки, подреждам, мия и чистя. От утре във вътрешния двор, градината, пак същото, листата в компоста, дърветата подрязани "ама друг път", че много работа за един ден, че и за два, че и за седмица, и пак градинската прахосмукачка, миене, чистене, пререждане, та от другата седмица почвам и килимчетата да пера на цимента в двора, засаждам още чесън, камут, люцерна, овес - "пред нас са блеснали житата" ама в кашпи.... Дааааааа, много ми е хубава етажната градина, със метален стилаж, който си има колелца и спирачки на тях, така, че по няколко часа сутрин или след обяд си изваждам "продукцията" на слънце, после я прибирам под стряхата, защото тези кашпи нямат дупки и ако завали дъжд ще стане каквото ще стане. А пък градинските те си имат и там няма проблем, все тая, дали вали или не. Абе занимавки. Правя си смутита, слагам на салати тези треволяци, да е зелено, хлорофил, работа колкото щеш , обичам градинката работа - много ми е на сърцето, иде ми трактор да подкарам и само на полето да работя, ама си нямам ранчо. Чудя се какво бих могла да отгледам при тези жестоки жеги, ама все още е поносимо горещо, ядва се, през април като ни удари 100 градуса по фаренхайт тогава става "върло опасно" това слънцееееееееееее, да се чуди човек къде да се крие. През юни всичко вече е "издало багажа" и чакаме есента за новата реколта.За нас хубавото време започва през есента, после зимата и пролетта. Такива работи, домашни, градински, ама хубава гимнастика става, да знаеш, навеждаш се, изправяш се, ха на ляво, ха на дясно, после пък на стълбата нагоре-надолу по много пъти, и пак от начало...., как ми се искаше да си имам лехи, истинска градина, а не в кашпи, да си човъркам из градината по цял ден, ама.... няма. При нас цъфтят кактусите, закума, цитрусите вече прецъфтяха, рози... змиите излязоха, опасна работа е...
Живота е рисуване без гума за триене.
|