Не съм против - за много хора би било от помощ. В подобно объркване и шок наистина много хора се предават, а това е най-лошото, което може да направят. В действителност точно това ги закопава още повече - предаването, объркаността и хаотичното хвърляне насам-натам, отчаянието и драскането с нокти и зъби за още секунди обречена агония.
В моите очи е напълно възможно и сам да се справиш - и действително много хора се справят съвсем сами. Въпрос на характер, воля и правилни приоритети. Значи е възможно за всеки. Значи може и без психолог.
Не съм против психолозите - но намирам за съмнителна професионалната им дисциплина и познания в България. Също намирам за съмнителна и професионалната им хигиена и професионалната им тайна. Също знам от опит, че често пъти претендират, че помагат, а всъщност вредят. После лично аз нямам особено доверие на родната школа, която обучава професионални психолози. Намирам я за изостанала и опоскана от комунистически партийни повели.
Казвам това от позицията на човек, който е имал пряк контакт и опит с професионални психолози и в България, и в чужбина. Имах възможност да сравня и да се убедя. Още по-тъжното е, че в България съм виждала шарлатани да претендират за кхм....просто да лъжат и манипулират жертвите си. По-добре изобщо не ходете на такъв психолог - целта му не би била да ви вдигне на крака, а по-скоро да ви доубие.
Тук в УК всеки професионален лиценз се подновява всяка година - полагат се изпити, ако трябва се кара допълнителна квалификация, но нещата се следят, има си държавни органи да координират професионалистите и да не допускат шарлатани. И като отидеш при човек с практика, то е ясно, че ще очакваш да видиш на стената всичките му квалификации със съответните подписи, печати и удостоверения - и подновено разрешение за практика. Това не се случва в бегето - та лично аз не бих имала кой знае какво доверие на практикуващите. Още повече, че няма закон, по който може да бъде осъдено медицинско лице за нанесени щети и вреди. Значи, всеки болен, отишъл за помощ при такова медицинско лице, на практика се оставя в ръцете и съвестта му - а те просто на практика липсват в тая бедна държава.
Истината е, че ако не си помогнеш сам - то и такава помощ няма да ти помогне. Затова е толкова важна личната мотивация и дисциплина, и желание да се работи.
Хубаво е болният поне да има с кого да си поговори и да си излее душата - близък, приятел, родител....който би изслушал с любов и съчувствие.
Аз нямах дори това. Не посмях да кажа на родителите си за втората диагноза. Поревах си на улицата и това беше. Понякога си мисля, че съм особено силен човек - всеки друг на мое место щеше да припадне от подобна новина. Пък аз си поревах, почерпих се с бира и се върнах при детето си с усмивка. Казах си - на кого ще оставя това дете, ако нещо се случи с мен? нямам право да умирам - няма да го позволя. Стегнах се и ...продължих. Знаейки, че нямам непосилните за мене пари за химио. Реших, че няма да позволя да умра. Вече се бях убедила колко е важна силата на волята и как може само с воля и мотивация да се крепиш сама.
Убедена съм, че всеки го може. Стига да го поиска.
Трябва да разбирате и да знаете, че единствения източник на сила сте си вие самите. От никъде другаде не можете да вземете толкова сила и мотивация, колкото от самите себе си. Трябва да погледнете вътре в себе си и да видите океана от възможности и начини. Никой не е безпомощен - Бог се е погрижил да ви даде толкова много - само трябва да отворите духовните си очи и да го видите, и да го вземете.
Повечето хора се паникьосват и очакват спасение отвън. Но единственото спасение идва от вътре - от Бога.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|