Сергей Копонев, изследовател: Ракът може да се лекува и с психотерапия

Доказано е, че ако към методите на официалната медицина се приложат и психологичните методи, ефикасността от лечението е гарантирана

Още древноизточните лечители са свързвали развитието на рака с отрицателните емоции и меланхолията. Съвременните онкопсихолози виждат основната причина за рака в стреса, който води до нарушаване на обменните процеси и понижаване на имунитета.

Ние ви предлагаме интересно интервю с руския изследовател Сергей Викторович Копонев, който е въвел термина “онкопсихология” в практиката.

- Г-н Копонев, защо вие, психологът, сте се заинтересували от такъв сложен проблем като лечението на онкологичните заболявания?
- Ние не можем да се борим ефективно с раковите заболявания, ако в лечението се основаваме само на външното въздействие върху организма на болния и ако прилагаме само химио- и лъчева терапия. Тези методи далеч невинаги дават желаните резултати, освен това се съпровождат с многобройни странични явления. Изискват се алтернативни методи, които да могат да повишат вътрешния потенциал на болния, неговия имунитет. И то без да се случват тези странични, вкл. и токсични ефекти. На практика е доказано, че ако към методите на официалната медицина се присъединят и психологичните, ефикасността значително ще се увеличи. Защото тези методи активизират вътрешните резерви на организма на болния. Например известният американски психотерапевт К. Саймънтън е извел статистика, според която броят на излекуваните от рак във 2-ри стадий в този случай нараства до 75%; при 3-ти стадий - до 45% и дори при 4-ти стадий има нарастване до 25 на сто. Разбира се, ако пациентът е достатъчно мотивиран.

- Вероятно се основавате на неврогенната теория за възникване на рака?
- Да, на мен ми е близка тази гледна точка. И на много популярни учени от цял свят - руските - Павлов и Вишневски, немските Конгейм и Вихров. Всички те са обсъждали вероятността онкологичните болести да са резултат от психотравми. И до ден днешен нито лекарите, нито биолозите не знаят каква точно е причината за рака. Вирусите? Паразитите? Екологичните катаклизми? А ако потърсим причината не във външните въздействия, а вътре в организма? Нека допуснем, че механизмът на патологичния процес в клетките се отключва от стресовете, депресиите, неврозите, преумората.

- А има ли някакви нови научни доказателства?
- Ние разглеждахме този проблем на първия семинар по онкопсихология, който наскоро се състоя в Москва. На него се обсъждаше теорията и практиката на известния немски онколог д-р Рик Хамър, основател на популярното днес направление “Германската нова медицина”. В това ново направление състоянието на душата и тялото се разглеждат като нещо неразривно свързано. На снимките, направени от д-р Хамър по метода на компютърната томография, се виждат мозъчни части, където в резултат на стрес са се появили кръгли образувания, наречени “огнищата Дирак-Хамър”. Съответно е открита патология в главния мозък, както и нарушения в нервно-рефлекторната връзка с определени вътрешни органи, което води до влошаване подхранването на клетките.

Потиснатите преживявания и притеснения преминават в подсъзнанието

Насочената навътре в себе си агресия разяжда тялото отвътре, именно това е ракът.

- А какво предлага онкопсихологията за предотвратяване на негативното въздействие на стреса?
- Нека първо изясним какво се подразбира под негативни преживявания, които могат да отключат онкологичния процес в организма. Нашата култура - това е култура на потиснатите преживявания и вълнения. Ние се опитвахме да изтърпим и преодолеем всички преживявания (смърт на близък човек, развод, загуба на работата или пари, травма, болест и т.н.), надявайки се, че времето лекува всичко. Истината обаче е, че потиснатите преживявания и притеснения преминават в подсъзнанието. И там като магнит привличат други подобни притеснения. В резултат на това буквално като снежна топка се образуват т.нар. системи на кондензирания опит. Това определение е въведено в практиката от американския психиатър Станислав Гроф. Времето си върви, а увеличаващата се “снежна топка” води до нарушаване дейността на мозъка. Освен това възникват енергийни блокади, нарушават се обменните процеси и накрая се появяват телесните симптоми или т.нар. мускулна броня в някаква част от тялото. Терминът е въведен от психиатъра Вилхелм Райх. Сега за телесните симптоми - образно казано, това са потиснатите емоции, проявяващи се на телесно ниво. Знак, че не се движим в правилната посока. Много е важно да се разпознаят основните стресове в живота на човека. За това помагат поведенческите реакции на хората. Нека сравним сърдечносъдовите болни с онкоболните: при първите агресията е насочена навън (такива хора винаги ще отговорят подобаващо на някой, който ги е обидил); а при вторите - тя е насочена навътре. Те се затварят в себе си и направо започват да се самоунищожават, трупайки обиди върху всички и върху самите себе си. В крайна сметка това води до заболяване, разяждащо тялото отвътре, а именно ракът. Не се смирявайте със ситуация, която ви тревожи, не потискайте своите чувства. Точно обратното - признайте си, че тях ги има, тези негативни чувства, не ги спирайте и не се борете с тях. Трябва да приемете себе си такива, каквито сте, както и другите около вас - приемете ги такива, каквито са, колкото и да са лоши според вас. Ние сме длъжни постоянно да се развиваме и периодично да се променяме. Това е необходимо, за да станем неуязвими за заболяванията.

- А вие как установявате причината за този стрес, който е отключил механизма за развитие на болестта?
- Причината трябва да се търси с помощта на специфични психични тестове, които позволяват да се отключи анализиращият ум и така да се отвори пътят за изплуване, за измъкване от “авгиевите обори” на подсъзнанието с потиснатия травмиращ материал, както обичам аз да се изразявам. Ще ви приведа пример. Четиридесетгодишен мъж, вкаран в състояние на изменено (разширено) съзнание с помощта на дихателните практики пренвокатарзис, си спомнил епизод от детството. Когато бил тригодишен, момченцата обещали да му дадат да си гризне от вкусен сандвич, ако затвори очи и отвори уста. Но те го излъгали и набутали в устата му глухарче. Станало му много обидно. И се оказало, че тази детска обида е вървяла с него през целия му живот, обраствайки като снежна топка с други, още по-сериозни обиди. Онкопсихологът направил извода, че двата доброкачествени тумора на този мъж са резултат от потиснатото чувство на обида. По време на тренинга той създал условия, които помогнали на пациента му отново да преживее първичната обида, да промени контекста на преживяването от тягостен (за детето) в забавен (за четиридесетгодишния мъж) случай. Така той се избавил от първоосновите на стреса, разрушаващ организма му. Първоизточникът на потиснатите негативни емоции може да се намира още по-дълбоко - на ниво ембрионално развитие и процеса на раждане. Едно забележително описание на перинаталните матрици, направено от С. Гроф, помага на психолога да открие пътя за разпознаване на подсъзнателните стресове на пациента и така да смени контекста на преживяванията с положителен. Или поне неутрален.

След прочистване на авгиевите обори на подсъзнанието се прилага методиката “създаване на мислени образи”

Визуализирайки, вие материализирате своето оздравяване.

- Какво друго прави онкопсихологът, освен прочистване на авгиевите обори?
- Изчистеното пространство трябва да се запълни с други, нужни на нашето съзнание образи. Това се постига с помощта на визуализацията (създаване на мислени образи). Аз вече говорих за Карл Саймънтън, който е създал забележителни методики за психотерапия при рака. Същността е в следното. Човекът в съвършено отпуснато и спокойно състояние визуализира в своето въображение тези образи и ситуации, които са насочени да се борят с болестта. Нашето подсъзнание по-добре разбира езика на образите и “разговаря” на този език. Да кажем например, можете да си представите вашия тумор като средната, меката част на един хляб. Вие го хвърляте в езеро с прозрачна вода, а сребърните рибки - лимфоцитите и макрофагите - се нахвърлят върху размекнатото голямо парче хляб и го изгълтват, без да оставят нито една трошица от него. На някого този тренинг може да изглежда прекалено примитивен за борба с тази най-тежка болест. Но аз ще си позволя да ви запозная с мнението на невроимунолога Вадим Ротенберг. Той въведе едно понятие, наречено “разузнавателна активност”. Съгласно неговите изследвания, колкото по-изразена е тази “разузнавателна, търсеща активност” в болния човек, толкова по-развито е неговото въображение. Съответно толкова по-висока е съпротивляемостта към болестта и толкова по-ясно той може да материализира своето оздравяване. Между другото тази разузнавателна активност се изразява и в сънищата: ярките и изразителни сънища говорят за силната мотивация за живот. Някои хора дори насън виждат своето оздравяване.

Много ефективно е прилагането на новата техника танатотерапия

- А как помагате на болния човек да достигне пълно отпускане, за да може да се прибегне и до визуализиране?
- Въпросът ви е много точен. За повечето болни самата диагноза рак е силен стрес. Затова човекът трябва да се отпусне и разхлаби - както чрез вкарването му в изменено състояние на съзнанието, така и чрез телесно-ориентираните техники. Немският психиатър В. Райк, за когото вече споменах, предположил, че ракът се развива в органите в проекциите на тези области, където се наблюдава т.нар. мускулна броня. Той открил, че разхлабването на напрегнатите мускули освобождава значителна енергия и помага на процеса на оздравяването. Онкопсихолозите, работейки по неговия метод с потиснатите преживявания, обръщат внимание на обичайните за човека телесни пози. Намират в тях притиснатите, стегнатите мускули и ги “освобождават” с помощта на специални техники. Много ефективно е прилагането на новата телесно-ориентирана техника танатотерапия. От гръцки значи бог на смъртта. Това е метод за психотерапия, пресъздаващ различните видове умирания. Той е разработен от Владимир Баскаков. В хода на тази терапия болният преживява страха от смъртта и се освобождава от него. В процеса на танатотерапията може дори да си представи собственото си тяло, отделено от съзнанието. За болните, които много се страхуват от диагнозата на тази наистина грозна болест, за тях е важно най-напред да се подложат именно на танатотерапия.

- И независимо от инсценировката на умиране, вие навярно се стремите да предизвикате позитивни емоции и оптимистични образи у болния човек. Така ли е?
- Разбира се. Нашата основна задача е да предизвикаме у болния чувството на надежда и радостно очакване на оздравяването. Ако той постигне оптимистично настройване, това ще помогне за възстановяване на нарушеното равновесие в организма. Длъжен съм да подчертая, че чувството на радост има известна физиологична основа: активизира се отделянето на ендорфин - хормона на щастието. Ендорфините са специфични неврохормони, изработвани в хипоталамусната област на главния мозък. Те са най-значими сред всички невромедиатори, които са отговорни за чувството на радост. Ендорфините извършват много функции в организма, вкл. да стимулират защитните сили, да регулират дейността на сърцето и кръвоносните съдове, както и болковите усещания - без тях човек би изпитвал много по-силна болка при стимулация на болковите рецептори. Но една от най-важните функции на ендорфините е мощното антистресово въздействие. Опитвайки се да противодейства на стреса, човек интуитивно се опитва да запълни недостига на ендорфини по изкуствен път - набляга на сладкиши, употребява алкохол, пуши цигари и дори взима наркотици.

С помощта на някои техники може да се активира и един друг неврохормон - серотонинът. Той отговаря за пренасянето на импулсите от командния мозъчен център от едната нервна клетка към другата.

- При болния човек не достигат ли ендорфините?
- Ако ви назова симптомите на ендорфиновата недостатъчност, веднага ще ви стане ясно, че хормонът на радостта не достига не само на онкоболните. С недостига на ендорфини могат да бъдат свързани колебанията в кръвното налягане; честото главоболие; безсънието или обратно - прекалената сънливост; слабостта; бързата умора; неспособността на човек да се съсредоточи и да мисли ясно, да взема решения; тревогата; страхът; унинието; запекът или диарията.

- Ако болният не се научи да предизвиква в себе си чувство на радост, може ли и трябва ли да се стимулира производството на ендорфини по друг начин?
- Да, аз например предлагам и дихателни практики, и физиоапаратен комплекс, който помага не само за активизиране изработката на ендорфини. Този комплекс отпуска човека, променя състоянието му - това замества прилагането на трансовите психотехники. Тях ги владеят малко специалисти. В състава на този комплекс влизат апарати, които отдавна намират приложение в болниците. Процедурите на тях се допълват с ароматерапия. Такова въздействие помага да се смени контекстът на житейските преживявания и депресията да се препрограмира в щастие и здраве. Подобен комплекс може да се използва за немедикаментозно лечение на многото психосоматични заболявания - синдром на хроничната умора, депресия и фобии, алкохолна и наркотична зависимост, сърдечносъдови заболявания и рак (ако е от неврогенен произход). Такъв апаратен комплекс може да се установи във всяка нормална районна болница, дори може да замести един висококвалифициран психолог. А другият неврохормон - серотонинът, него се научихме да го синтезираме. Аз препоръчвам на всеки човек от време на време, ей така, за профилактика, да приема такива препарати.

- Вие, онкопсихолозите, имате ли практически резултати в излекуването на болни от рак?
- От всички подходи, които ви изброих, можете да си направите извода, че работата на онкопсихолога е доста къртовска, той физически не може да работи с много пациенти. Но специалистите-онкопсихолози наистина постигат сериозни резултати: те вече имат десетки излекувани онкоболни с ремисия от 5 години.

Преди всичко, старайте се да не допускате стресове, открийте за себе си източника на положителни емоции

- Накрая да ви попитам дали можете да дадете някакви препоръки на нашите читатели? Как самостоятелно да се освободят от стреса, предизвикващ това коварно заболяване, и така да надвият болестта?
- Преди всичко искам да кажа, че трябва да се стараете да не допускате стресове. Занимавайте се с любимо хоби, като да отглеждате цветя, ходете на лов или риболов. Каквото ви е по душа. Хората, които се занимават с медитация или се обръщат към молитвата, достигат дълбока хармонизация на психоемоционалното си състояние. На хората с хронични заболявания (не е задължително да са онкологични) аз предлагам следната схема на действие. Преди всичко променете психичните си ориентации, мотивацията на поведение. Разбираемо е, че това не може да се постигне с прости уговорки. Необходимо е да заставите себе си, да се научите изкуствено да излизате от стереотипа на поведение, да преодолявате предишното мислене, да преразглеждате оценките, ценностите, твърденията, мненията.

Ако трябва насила, но постоянно си създавайте състояние на емоционален подем

Вие трябва да имате цел в живота, през цялото време сте длъжни да се намирате в търсене на активност.

- Откъде да започнем?
- Да започнем с формирането на нелогичното поведение. Един капан за умниците: “Искам отначало да видя своето оздравяване, а след това вече и в душата си да се порадвам”. В крайна сметка, нужно е да си измислите оздравяване, да си играете на радостни, да си спомните усещанията на щастие. Можете да “измъкнете” от паметта си първата среща, първата целувка, радостта от първото докосване на детето ви. Т.е. нужно е постоянно да създавате състояние на емоционален подем. След това започваме да търсим мускулните блокади (на много хора, особено с отговорна работа и въобще заети, ангажирани личности са им стегнати шията, раменете, мимическите мускули). За да отнемете блокадата, променете походката, позите, мимиката. Това ще помогне да се отпуснат “мускулните брони”. Ако промените стереотипа на движение, ще намалее мускулното напрежение. И по принципа на обратната връзка - ще се променят емоциите и мислите ви. Представете си как физическото ви неразположение изчезва под действието на мощните сили на целителното телесно благополучие. Наслаждавайте се на тези усещания, дори и да сте абсолютно здрави. Помагайте мислено на тези добри лечителни сили. Представете си своето бъдеще - щастливо, активно и дейно, благодарение на собственото ви здраво тяло. Повярвайте в своите възможности! Както се казва, трябва “да пламтят очите ви”!

Едно интервю на Ирина НИКОЛАЕВА


Източник:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите