И моята майчица Валя си отиде на 18. 12.
Преди три години започнахме борбата, първи стадий малигнена хистиоцитома. Мама преживя 4 операции, махаха й ребра, махаха й части от белия дроб, повече от половин година не можаха да разберат, че има рецидив, докато туморът не беше станал 7 на 9 см, а тя беше ходила на три прегледа, защото чувстваше, че нещо не е наред, наболява и расте, а все й отговаряха, че няма страшно, това са сраствания от операцията..., докато не се сетиха най-накрая да назначат биопсия и скенер...
И на последния преглед ни казаха, че има множество метастази в белите дробове и нищо повече не могат да направят. Тук някой беше писал, че докторите все казват: "Рано е, рано е още.", а после: "Късно е, късно е вече."
Преди това пробвахме и бъзак, и газ, появи се една метастаза, после пробвахме метода на Шевченко, майка много вярваше в него, пък и аз, особено като четяхме писмата на оздравели хора в сайта му, в много по-лошо положение от нейното тогава.
Нищо не помогна. Писах на Шевченко, като почна много да се влошава, неговият отговор беше: "Търпете, ще стане по-добре."
В разни руски форуми бях чела, че на много хора е помогнал този метод, а на които не е помогнал, поне са си отишли без болки. Е, майка наистина нямаше болки и накрая просто ми каза, че много й се спи и заспа завинаги.
Дано поне за обезболяването и за леката смърт да й е помогнало това, че иначе голям грях имам, задето я карах да пие по 60 мл мазнотия три пъти на ден и да не яде нито млечни продукти, нито плодове... Накрая вече, като нищо не й се ядеше, я канех с каквото и да е, майната й на диетата, а тя отказваше, че не смее. Много беше силна, всичко понесе, без да се оплаква и една сълза не пророни за себе си. До последно се шегуваше и се безпокоеше за нас, не за себе си. Едва дишаше и пак, като видеше, че я гледам как е, се мъчеше да ми се усмихне и да каже, че е добре и ще се оправи.
Бог да я прости и дано тя ми прости на мен.
|