замислих се за чувстваа, спомените, болката , липсата и празнотата, които остават след загубата на любим човек.....?!Аз също е спирам да мисля за моя баща, всеки миг, всяка секунда......колко хубаво би било , ако той беше тук сега.....?!?
Колко искрено и колко тъжно.....
Днес, татко мой ти пиша писъмце,
по ангелите аз ще ти го пратя.
Във него сложих моето сърце
и моята любов ще ти изпратя.
От мене ти далече отлетя,
с криле на ангел литна към безкрая.
Една сълза в очите заблестя,
че всеки миг ти бдиш над мене,зная.
Сега за мен си,татко, Ангел мой,
най-ярката звездица на небето.
Поглеждам с трепет звездният порой
и те откривам бързо със сърцето.
Душата ми без теб осиротя,
как искам да те видя и прегърна.
Една сълза отново заблестя,
направила бих всичко да те върна.
Портрета ти аз вземам във ръце,
целувам го и силно го прегръщам.
Притискам го до моето сърце
и много трудно сълзите преглъщам.
Очите ти са тъжни и мълчиш,
сърцето ти голямо спря да пее.
Добро щом на Земята сътвориш,
то вечно ще се помни и живее.
Сега приключвам моето писъмце,
боли и сълзите да спра не мога.
Ти вечно ще си в моето сърце
макар,че днес по-близо си до Бога.
Днес, татко мой ти пиша писъмце,
по ангелите аз ще ти го пратя.
Във него сложих моето сърце
и моята любов ще ти изпратя...
...Не ни остава нищо друго освен да се учим да живеем без тях и да се надяваме, че някой ден , някъде там, ще бъдем заедно отново...!
|