че вече не вярвам и не се моля на измислен добър старец
Ето тука е корена на проблема ти. Персонификацията.
Първо.
Човешките имена нямат значение пред Бога - Бог не чува човешки звуци и езици, изговорени с вибрации от човешки усти.
Ако ще да се е наричала Проксима или Леонидас - имаш ли идея колко човешки същества са напуснали човешкия живот и с колко различни имена.
Второ. Бог не е старец и няма човешки вид. Бог е СПИРИТ (ДУХ).
На кого си се молила не знам - но според собствените ти думи не си се молила на Бог, а на старец с човешки вид.
Да ти прости Бог заблудите - и незнанието, и неграмотността. Смяташ ли, че Бог не знае коя си и какво си сложила в думите си тук? а ти защо не знаеш кой е Бог?
Относно дъщеря ти.
Ако тя не намери връзката си в Бог - ти не можеш да направиш това вместо нея. Това е ЛИЧНА ОТГОВОРНОСТ НА ВСЕКИ ЕДИН ЧОВЕШКИ ИНДИВИД.
Няма как да живееш нейния живот. Няма как да поемеш нейните отговорности.
ПС: за твое сведение - и за да допълня списъка - изгубих първа братовчедка и дядо ми също - с левкемия. Видях агониите и на двамата. Той беше на 73 и до край беше жизнен - но в последните 3 месеца угасна като свещ. Братовчедка ми беше на 3 годинки, когато я погребахме - също от левкемия. Цялата беше в белези от пункции и личицето й беше изкривено - от болка дори в последния й час.
Съчувствам ти.
Преживяла съм го. Колко съществования погребах - не ми се брои. Това ми остана само - когато се връщам - да се връщам по гробове ...живи хора не ми останаха за виждане и за връщане - нямам вече дом в тая страна.
Знам агониите и знам болката. Дъщеря ти е благословена като всяко друго човешко същество , но ще се случи каквото иска Бог, а не каквото на тебе ти се иска в човешката ти воля. Ще се радвам, ако Бог иска дъщеря ти жива и ако има планове за нея. Божиите пътища са неведоми - и аз бих те посъветвала много сериозно - не предизвиквай Бог в скръбта и отчаянието си.
Много е грубо и грозно да ми вменяваш каквото и да било - а па опита да крещиш по никнейм просто даже нема начин да го кфалифицирам - кфо точно искаш да каеш? да ми пожелаеш смъртта? еми давай.
Ето това е, което човешката смъртна форма в човешко тяло не разбира - че смъртта на човешкото тяло е освобождение, а не наказание. Все мислите за себе си и какво означава нещо за вас - какво сте загубили вий. А не мислите колко му е хубаво на починалия, че се е върнал при Бог и за освобождението му от наказанието на лимитирания човешки живот.
Каквото Бог е поискал - това ше се случи на дъщеря ти. Ти трябва да разбереш, че за нея е добре онова, което Бог ще й отреди. Същото очаква и теб. И мен - също.
Каква драма - заради едно човешко его. Никой не може да се противопостави на Бог.
Ще стане това, което е рекъл Бог. Сега се успокои и не реви и не кълни. Това е най-доброто, което може да се случи. Бог знае какво да направи.
Робът се бори за свобода. Свободният - за съвършенство.
|