Здравейте,съвсем нова съм в този форум.Не можах да изчета всички постове.Искам да искажа моите съболезнования на всички тук, които са загубили свой близък.Аз загубих моят баща миналата година на 25.11.2011.Имаше рак на жлъчните пътища - клатцкин .Моят баща почина миналата година края на ноември точно от тази диагноза.Всичко се разви много бързо.Края на август пожълтя и потъмня орината му.Началото на септември го приеха в Исул ,за да лекуват жлъчката му - уж имал камък , запушване.Тогава го лекува д-р И.Николова от Ботевградската болница ( беше дошла на специализация в Исул ).За съжаление попаднахме на нея и тя държа татко 2 седмици без да му правят нищо освен рутинните иследвания - кръвни и да го гледат на ехограф.След като билирубина му скочи на 400 Владимиров от Исул му направи папилоскопия и каза,че има най-вероятно тумор.След скандал от моя страна с лекуващата НИколова още същия ден намериха как да му направят ядрено-мгнитен ( а уж беше счупен уреда и не можело в близките дни,но като ги заплаших,че работя в медия и веднага намериха час и проработи уреда ).Откриха на татко тумор на Клатцкин.Качиха го в оперативното и го пое д-р Сотиров.Бях много доволна от него, или поне си мислих,че правеше всичко възможно за татко.Направиха му около 5 рутинни операции за една седмица - запупиха му половината дроб,за да нарастне ,за да могат да изрежет другата половина от ч. дроб,където се беше разпрострял тумора ( 5 см ) и му постави външен дренаж. Всичко това ни струваше около 1500 лв ( дадохме и пари на анестезиолози и помощник на лекаря - уж за "почерпка " ) Наложи се да дадем тези пари така без документ ,за да направят по - бързо нещо,защото билирубина на татко стигна 500 . Поръчаха лекарство от чужбина 240 лв , дренажите ги платих после на някакъв дистрибутор в джипа му,като не поиска да ми даде фактура - доктора се беше свързал с него да достави - 660 лв , дренажите , лепило за залепване на дроба около 120 или 250 лв ( не помян вече ) и за почерпка на анестезиолог и лекар помощник . СЛед месец в Исул ,началото на октомври изписаха татко и трябваше да чакаме да нарастне дроба,за да изрежат тумора и другата част . През това време идвахме на скенер 2 пъти по 250 лв = изследвания през 4-5 дни.След месец отново ни приеха в Исул,като 3 дни преди приемането д-р Сотиров каза,че няма проблем , всичко е както трябва с документите и ще оперират татко ( беше петък 4.11.2011 ) Трябваше да се чуем на 7.11.2012 сутринта към 8.00ч и да ни приемат.На 7.11 се чух с д-р Сотиров и получих студена пот.Каза ми да говоря с проф.Дамянов,защото можел да не иска да н иприеме и да оперира татко.Ако Дамянов се съгласи тогава,а ние вече бяхме в Исул.Ходих при Дамянов в кабинета му ( през цялото време този човек се държа ужасно и правеше ужасни сравнения с болестта на баща ми с други глупости като горяща къща,която няма да се спаси ) и той се съгласи да н иприеме.Приеха татко .Оперираха го след 1 седмица.За нещастие имаше разсейки, асцит,а и за кашак една от сестрите му счупи дренажа ( външния ) и трябвапе наново да се оперира и да му се постави нов.Още 450 лв за наша сметка за дренаж от друга фирма.Татко почина след 1 седмица след главната операция. Брутално държане на сестрите в Исул - Жекова дори ни се подигра накрая,че с този албумин,който искаха от нас да купим - 20бр за 4 дни , за да може да се опитат да спасят татко , Жекова го блъсна в лицето на брат ми и каза- няма да го спасите.Това тя го направи,защото и казахме ,че искаме лично дадем лекарството на баща ни .Много скъпо беще 115лв една банка ,а преди операцията бяхме купили 3 ,да му се влеят преди главната операция и ги дадохме на лекаря,но не му ги бяха влели.ПИтахме лекарите дали са ги влели и те дори н исе скараха,да не питаме вече, влели са ги и точка.Една сестра се изпусна и каза,че не са.А ако бяха ги влели на татко нямаше да му падне така белтъка, да развие чернодробна недостатъчност, от там бъбречна, да му падне кръвното , да се напълни с вода и да развие накрая сърдечна недостатъчност.Татко почина.Една седмица след операцията. Поне успяхме да го закараме да почине в къщи - това беше последното,което можахме да направим за него. Ядосана съм на д-р И. Николова от гастрото в Исул,защото можеше по - рано да го качи в хирургичното, прф. Дамянов,защото не се държи с близките на болните с такива,а се държи с тях все едно им говори,че колата им се е прецакала, сестрите в Исул,че бяха забравили татко 1ч в тоалетната ( не ни даваха да влизаме и да го виждаме ,а само когато има свиждане 2пъти седмично ) и сестра Жекова в хирургичното в Исул,защото и тя се държа брутално.До скоро бях благодарна на д-р Сотиров,защото...да се надявах,че е направи всичко за татко, но сега четейки и допитвайки се до други доктори ,разбирам,че неслагането на албумина преди операцията е влошило нещата . Много се бори татко и много се надявахме,че ще успеем.Опитвах се да му дам сила и кураж, но..... не успях да му помогна.И той почина в пълно съзнание,сбогува се с мама , бате и мен и само изчака да си го приберем в къщи и издъхна. Много го обичах и много ми липсва.Ужасно много и не мога да преодолея болката............. и сега докато пиша плача и ме боли...... Искам само да кажа ,че никак не сме доволни от отношението в Исул в София. Дано по - малко да опираме до лекарите в днешно време.