Днес е 11-тия ден след като почина баща ми и още не мога да повярвам и осъзная. За две седмици и половина в болница, и може би 2-3 седмици преди това, от 1-вото му оплакване. А диагнозата беше рак на бъбрека - уж един от по-неагресивните ракове?! Всички се подготвяхме за дълга битка, мислехме си че имаме шанс, че той ще има шанс да се пребори,,, Толкова е скоро, толкова неучаквано ни връхлетя. Така и не се разбра дали наистина е тръгнало от бъбрека, аз имам подозрения че може просто 1-вото оплакване да е дошло от бъбрека, а да е започнало другаде. Няма значение вече.
Имаше грешки и немарливост от страна на лекарите, и още не съм решила дали да предприемам някакви действия. Всички си покриват гърба като се надприказват колко напреднал стадий е бил рака на баща ми. Уви това е така, но това не ги извинява да го оставят да се задуши в линейката докато са го прехвърляли в друго отделение, без лекарско присъствие! Баща ми е издъхнал в ръцете на майка ми в линейката! Да не споменавам че ние инициирахме това прехвърляне защото в урологичното въобще не лекуваха излива в белия му дроб който се появи. И въпроси, въпроси, въпроси.
Много е страшно!
|