Всичко това е чудесно, но само ако си сигурен, че някой много правилно ще се грижи за твоето лечение. Лично аз, обаче, нямам много вяра на когото и да е и бих искала сама да контролирам този процес. Ако ме водят на химио- и лъчетерапия, трябва да съм извънземна, за да не разбера от какво съм болна! А клиники за алтернативно лечение в Бг няма, така че трябва да се справяме сами, кой както може. Е, ако аз НЕ знам, че съм в критично положение, дали ще мобилизирам всичките си сили, за да се спасявам? Или ще се отнасям към болестта си като към обикновено неразположение, ще капризнича и ще се мръщя, че това ми горчи, а онова ми мирише, ще ям каквото ми харесва (защото няма да знам, например, че ми вреди) и по този начин ще скъсявам не само своя живот, но и този на близките си. Защото те не само ще носят товара на тайната и ще треперят за живота ми, не само ще тичат като луди в търсене на начини да ми помогнат (дали винаги най-добрите?), ами и ще се притесняват, че аз не искам да приемам тяхната помощ. А причината ще е, че аз просто няма да съм наясно с положението си.
И друг път сме коментирали "дали да казваме и доколко" на болните диагнозата им, но мисля, че подходът трябва да е строго индивидуален. Ако близките преценят, че болният няма да издържи истината и това ще го убие по-бързо от болестта, те ще му я спестят. Ако обаче човекът е достатъчно наясно с различните средства за борба и е готов да я води, той задължително трябва да е информиран за състоянието си. Затова смятам, че този Клуб има и тази мисия - да формира силни и запознати с болестта хора, които могат да поемат отговорността за своя живот.
"Совите не са това, което са..."Редактирано от *jull** на 22.02.09 08:46.
|