Да, извинете ме за кирилицата, знам че е задължително, но в бързината да напиша отговор и забравих. Не искам да плаша никого, може да ви звучи наивно но това е факт. За да го вкарат уж в ремисията в която според лекарите не беше въпреки че бластите му бяха 5% го накараха да се подложи на силна химиотерапия с цитозар/три пъти по-силна доза в сравнение с предната химиотерапия/. Сринаха организма до 0, абсолютно всички показатели....няма да ви обяснявам за какво става въпрос, сигурна съм че сте наясно, така той се мъчи цяла седмица, но показателите не се качваха и получи фатален мозъчен кръвоизлив. Не обвинявам лекарите, предполагам, че не са очаквали това да се случи, въпреки че след като започнахме химиото извикаха баща му уж формално да се подпише на една декларация, но искам да каже че ако бяхме направили по-леката химиотерапия и имахме време поне да се консултираме, можеше нещата да са по-различни. Може ви това вече ви звучи наивно, но...когато се случи нещо такова и винаги има неизбран вариант си мислиш, че си можел да промениш нещо. За това съвета ми е питайте за всичко, за статистика/ на мен ми казаха вас не ви вълнува статистиката/, но това не е така..., питайте за рискове, за шансове и дали имат опит с такива силни химиотерапии. Защото аз бях писала на няколко клиники междувременно, за да се организираме за неибежната трансплантация и отговорите им бяха, че тези 5% не ги притесняват....Мога още много да ви разкажа, но ще стае доста дълго писание...Мъчно ми е, че се случват такива неща само на добри хора и че ако нямаш средства и решиш да се лекуваш в България...колкото и да вярваш, колкото и силен да си....не е достатъчно. И не мога да си обясня, защо те мъчат тук а просто не ти кажат търсете пари отнякъде и се отивайте в някоя цивилизована страна, а си правят експерименти за сметка на чуждата болка и страдание.