привет на всички тук-пиша не точно за това което вие говорите,но се надявам да не нахалствам и да ме разберете правилно-първо-не съм болен-всмисъл поне не от левкемия-четох доста и знам че това е една ужасяваща болест,но от това което прочетох от Вас разбрах ,че тя дава неподозирани сили за борба и за оценка на красивото което е около нас ,както и истинското и стойносттно живеене..както и да е-можете да игнорирате въпроса ми ,но аз мисля ,че той засяга човечността като цяло-ето и моя проблем-наскоро в нета се запознах с един човек и след дълги разговори за живота и красивото и прочее осъзнах ,че много я харесвам..не след дълго тя ми заяви че е болна от левкемия и за лечението и са нужни 150000 евро което семейството и събира ,но при всички изчисления няма да им достигнат около две хиляди лева-тъй като нормалната човешка реакция е да помогнеш аз започнах да търся начини да помогна с каквото мога..но тъй като природата ми е такава,че забелязвам несъответствията -запонах да се чудя-как ще събереш 149 хил евро ,а няма да намериш 1000 ?освен това имаше и други несъответствия и аз започнах да се чудя дали просто не ме използват за пари???кажете ми възможно ли е човек да изпадне толкова ниско?:(възможно ли е някой да се подиграва с тази страшна болест по този начин ,а съответно и с Вас-силни ,но и изстрадали хора...всъщност това което написах не е въпрос,а по скоро моя мъка...сигурно проблема ми Ви изглежда несъществен,но повярвайте ми че ако този човек е наистина болен ,а аз не правя нищо по въпроса ще започна да полудявам,но ако пък не е е и само ме използва тогава какво?...може ли да ми дадете адреса на някакви клиники в чужбина който се занимават с лечение на левкемията и изобщо да ме посъветвате...ето имейла ми ако все пак някой иска да ми помогне-audi200@mail.bg..иначе се извинявам че отклоних разговорите Ви към самия себе си и искам да ви публикувам нещо тук което да ви покаже как е живял и как би искал да живее един велик мъж -Маркес-публикувам ви неговото "прощално писмо" и се надявам то да ви даде сили за борбата ...надявам се всички от вас да оздравеят и да ценят живота както подобава...


Габриел Гарсия Маркес се е оттеглил от публичния живот по здравословни причини - рак на лимфните възли. Състоянието му се влошава с всеки изминал ден. Прощалното писмо, което следва, бе изпратено от писателя на неговите приятели.

~ ~ ~

Ако Бог забравеше за момент, че съм една парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля, но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.

Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.

Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!

Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.

Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог едно стихотворение на Бенедит, а песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им...

Боже, ако имах едно късче живот... Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими и бих живял влюбен в любовта.

На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората... Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят,че истинското щастие се намира в начина, по който изкачваш стръмния склон. Научих, че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.

Научих, че човек бива оправдан за това да гледа другия отвисоко само, когато трябва да му помогне да стане.

Винаги трябва да казваш това, което чувстваш и винаги да правиш това, което мислиш. Ако знаех, че днес би бил последният път, когато щях да те гледам как спиш, бих те прегърнал и бих се помолил на Господ да мога да стана пазител на душата ти. Ако знаех, че това ще бъде последният път, когато те гледам как излизаш от вратата, бих те прегърнал и бих ти подарил целувка. Ако знаех, че това е последният път, когато ще чуя гласа ти, бих записвал всяка твоя дума, за да мога да ги слушам отново и отново. Ако знаех, че тези са последните моменти, когато те виждам, щях да ти казвам “обичам те” и нямаше глупаво да мисля, че ти вече го знаеш.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

Утре-то не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако утре-то никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание. Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш “извинявай”, “прости ми”, “моля те”, “благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш.

Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш. Покажи на приятелите си какво означават за теб.