МЕДИТАТИВНИ ЛЕЧЕБНИ ТЕХНИКИ

Като начало споделям едно практическо и доста прозаично мнение за медитацията: В основата си това е за ума, онова, което е ежедневната хигиена на тялото. Постоянно замърсяваме ума си с ненужни, а често и вредни мисли. Нужно е да се научим да го чистим ежедневно. Няма да навлизам в подробности и духовно тълкуване на медитацията. Ще се спра само на лечебните такива (и то от един определен вид). По-долу давам по-подробни обяснения за постигане на нужния покой на ума.

Основната техника е да свикнем да изпразваме ума си и в такъв момент да имплантираме в него лечебна мисъл. Ще обясня конкретно, но преди това искам да споделя, че съм използвала тази техника в следните случаи: при болки в кръста; при грип и настинка придружени с висока температура; пречистване на кръвта (намалява туморния маркер и др.); при главоболие; при високо кръвно; при инсулт (на друг човек, но там техниката е малко по-различна); при безсъние (най-трудно) и може би и други случаи. Лично съм се убедила в ефективността. Не съм правила някакви собствени проучвания и опити - просто ми я казаха и видях върху себе си, че работи.

-Сяда се удобно с изправен гръбнак(може на стол, в поза лотус или с кръстосани крака; може и легнал по гръб без възглавница). При поза кръстосани крака е удобно в началото да се седи върху възглавница или др. отстоящо на около 15-20 см от пода (седиш на това, а краката са на пода) за да се избегне напрежението в тазобедрената става.

-Разбира се, желателно е да се усамотиш на тихо място (трудно, но тапичките за уши помагат) и да не те безпокоят.

-Отпускаш се колкото се може повече, може последователно от главата към краката, част по част давайки си мислени команди (главата ми е напълно отпусната или подобно)

-Вдишваш бавно и дълбоко 3 или малко повече пъти, докато очите ти понатежат и се затворят като за сън (не заспиваш).

-После се отпускаш и стараеш да не мислиш за нищо. Това е трудната част. Почти е невъзможно да се постигне за повече от секунди, но не бива да се ядосваш, че мислите идват; основното е да спреш асоциативното мислене - ако ти дойде мисъл, бавно я отдалечаваш от себе си и я оставяш да отмине; помага визуализацията на спокойна езерна повърхност, сливането в нея и др (по желание, но да не е много ярък образа). В началото помага следене на дишането (не е много за препоръчване); броене (отзад напред - почваш от 100 надолу например). Важното е да се опитваш да "потънеш". Изключително труден, но важен етап. На изток казват, че който може да не мисли за 1 минута е вече просветлен.

- Преди да почнеш предишния етап правиш две неща:
1. Казваш си предварително колко минути искаш да го правиш (напр. - "Ще отворя очи след 10мин")
2. Даваш "команда" какво искаш да постигнеш. Примерно в случая:
" Да спре всяко вредно въздействие на химикалите в моя мозък"
" Съзнанието ми да остане бистро и ясно"

или друго подобно с което да се чувстваш комфортно. Концентрираш се след това във върха на главата (най-високата точка - Тай Бай) и после между веждите (за секунди/минута)

При пречистване на кръвта се сменят следните две стъпки:

Концентрацията е пак във върха на главата; после в областта на сърцето (пресечната точка на гръбнака и зърната на гърдите); после - слънчевия сплит;

"командата" тук е по-специфична: "Да се извърши пълно пречистване на кръвта ми". Препоръчва се при всички видове рак. Прочиства кръвта от ракови клетки и др. вредни в-ва.

Достатъчно е да се прави 5 мин за всяко "желание"/"команда".

Мноооого прерпоръчително е да се прави без команди поне веднъж дневно по 30 мин (просто изпразваш ума). Ако се прави сутрин може да дадеш команда за бодрост (енергия и тн); ако е вечер - за здрав и спокоен сън.


Успехи!
Димана

ПП. Това не са фокуси и за да има реален резултат трябва упоритост и работа. В случаите на акутна болка резултатът понякога идва веднага, но понякога се иска по-продължителна работа за окончателното решение на проблема. Минимумът за "простите" неща (грип, кръст и тн) е 3 дни независимо от изчезване или намаляване на симптомите. За сериозните заболявания се прави минимум 21 дни, най-добре 3 месеца. Продължителността зависи от това какво искаш да лекуваш (напр. костната система обновява изцяло клетките за мин 6 месеца така, че толкова трябва да действаш;) най-бързо се обменят клетките по кожата.

УМЪТ В МЕДИТАЦИЯ

Какво тогава трябва да „правим" с ума по време на медитация? Абсолютно нищо. Просто го оставете така, както е. Един учител описва медитацията като „ум, увиснал в пространството".

Има една известна поговорка: „Ако оставим ума си в покой, той спонтанно достига до блаженство, точно както водата, ако се остави в покой, е естествено прозрачна и бистра." Често сравнявам ума в медитация с буркан мътна вода - колкото по-дълго оставим този буркан неподвижен, без да го клатим и разбъркваме, толкова повече от замърсяващите го частици ще се утаят на дъното и ще се прояви естествената бистрота на водата. Самата природа на ума е такава - ако оставите ума си в естественото му състояние, той ще намери същинската си природа, която е блаженство и яснота.
Когато медитирате, не трябва да полагате никакви усилия да се владеете и да се опитвате да бъдете спокойни. Не позволявайте да изпадате в някаква тържественост или да имате чувството, че изпълнявате специален ритуал. Забравете дори мисълта, че медитирате. Оставете тялото си така, както е, и дъха си такъв, какъвто го заварите. Мислете за себе си като за небето, обхващащо цялата Вселена.

В древните инструкции по медитация се казва, че в началото мислите ще идват една върху друга, непрекъснато, като отвесен планински водопад. Постепенно, с усъвършенстването, мислите започват да приличат на поток в дълбока тясна клисура, после на широка, бавно течаща към морето река, а най-накрая стават като огромния, неподвижен и спокоен океан, чиято повърхност само от време на време обезпокояват малки в сравнение с огромната му площ вълни.

Понякога хората смятат, че докато медитират, не трябва да имат никакви мисли и чувства. Ако такива все пак се появят, те се дразнят и ядосват, струва им се, че са се провалили. Нищо не може да е по-далеч от истината. Има една тибетска поговорка: „Прекалено е да искаш месо без кости и чай без листа." Щом има ум, неизбежно има и мисли, и чувства. Точно както океанът има вълни, а слънцето - лъчи, така и умът излъчва своите мисли и чувства. Вълните са самата природа на океана. Вълните ще се надигат, но къде отиват? Назад в океана. А откъде идват? От океана. По същия начин мислите и чувствата са излъчване и проява на гамата природа на ума. Те възникват в ума, а къде изчезват? Отново в ума. Каквото и да възникне, не го смятайте за проблем. Ако не реагирате импулсивно, ако проявите търпение, то отново ще се уталожи в същинската си природа.

Когато разберете това, възникващите мисли само подобряват практиката ви. Ако не осъзнаете какво са по своята същност мислите ви -излъчване на природата на ума, - от семето им ще избуи обърканост. Така че приемете едно открито, просторно и състрадателно отношение към мислите и чувствата си, защото те всъщност са вашето семейство -семейството на вашия ум. Tрябва да сте като стар мъдрец, който наблюдава играта на дете.
Често се питаме какво да правим, когато някои наши чувства са отрицателни. В простора на медитирането можем да се научим да гледаме на тях напълно непредубедено. Когато отношението ни се промени, променя се и цялостната атмосфера на ума ни, а с това и самата природа на мислите и чувствата ни. Когато вие станете по-сговорчиви, те също ще станат. Ако вие нямате трудности с тях, те също няма да имат трудности с вас.

И така, каквито и мисли и чувства да възникнат, оставете ги да се издигнат и уталожат - като вълните в океана. Каквато и мисъл да се породи, оставете я да се разсее сама, без никакви ограничения. Не се вкопчвайте в нея, не я подхранвайте, не й угаждайте. Не се мъчете да я задържите или затвърдите. Не следвайте мислите, но не ги и канете -бъдете като океана, вгледан в собствените си вълни, или като небето, вгледано в облаците, минаващи през него.

Скоро ще се убедите, че мислите са като вятъра - идват и си отиват. Тайната е в това, да не „мислите" за мислите, а да ги оставите да текат през ума ви, като само се стремите да не пораждат нови мисли.
С обикновения си ум схващаме мислите като непрекъснат поток, но в действителност това не е така. Сами ще откриете, че между тях има празнини. Когато една мисъл е отминала, а новата още не е дошла, ще откриете празнината, в която се проявява - природата на ума. Така че целта на медитацията е да накараме мислите да забавят своя ход и да направим празнините между тях все по-отчетливи.

Друг учител предупреждава срещу още един капан: „От друга страна, когато практикувате, може да изпаднете в някакво замъглено, полусъзнателно състояние на унес, сякаш сте с качулка върху главата -сънливо затъпяване. Това всъщност не е друго, а само замъглен, безмозъчен застой. Как да се справим с подобно състояние? Отърсете се от него, изправете гърба, издишайте застоялия въздух от дробовете и насочете съзнанието си към чистото пространство, за да освежите ума. Ако продължите да сте в застой, няма да се развиете по-нататък, така че когато се появи този недостатък, прочиствайте го отново и отново. Важно е да бъдем колкото е възможно по-наблюдателни и бдителни."
Ако откриете, че по естествен начин сте достигнали състояние на съсредоточен, просторен и животрептящ покой, какъвто и метод за медитация да използвате, изоставете го или просто позволете да се разсее сам. После опитайте да задържите състоянието, без да се отклонявате, без непременно да прилагате какъвто и да било метод. Целта на метода вече е постигната. Ако обаче се отклоните, върнете се назад с помощта на най-подходящата техника.

Не е важно колко време медитирате, а дали практиката ви довежда до състояние на съсредоточаване и присъствие, при което сте с поне малко открит ум .